Линкълн Чайлд - Зоната

Отхапа от пълнозърнестата си филийка.

— Защо сте тук, ако мога да попитам?

Логан отмести чантата си встрани.

— Лекарска препоръка. Нали разбирате, климатът и така нататък.

Маршал поклати глава.

— Заслужих и го.

На масата отново се възцари мълчание, но този път не беше нито мъчително, нито неловко. Маршал довърши препечената си филийка. Междувременно усети, че подозренията му срещу Логан се разсейват. Разбира се, за това нямаше логична причина, освен тази, че професорът най-вероятно беше такъв, какъвто твърдеше, че е. Може би имаше нещо в него, особена прямота, която затрудняваше да го подозираш.

Логан въздъхна.

— Добре, хайде да започнем отначало. Джеръми Логан — Той протегна приятелски ръка през масата.

Маршал я стисна.

— Евън Марш.

Логан се облегна на стола и заговори тихо.

— Когато става дума за изследванията ми, гледам да държа карите си близо до гърдите. Така постигам по-голям напредък. Предполагам, че няма причина да не ти кажа. Може би дори ще съумееш да ми помогнеш, разбира се, стига да не казваш на другите.

— Дадено.

— Всъщност смятам, че сам ще разбереш, че е по-мъдро да си траеш.

— Някой спомена, че си енигмолог. Не бяха чувал за тази… ъъъ… дисциплина.

— И никой друг не е. Някога жена ми ме нарече така на шега. — Логан вдигна рамене. — Това ми помага да се сещам за нея.

— Какво общо има това със средновековната история?

— Много малко, но да бъдеш професор по история е много полезно. Това отваря врати, обезкуражава въпроси, или поне през по-голямата част от времето. Аз разгадавам загадки. Обяснявам необясненото. Колкото по-странно и тайнствено е то, толкова по-добре. Понякога го правя професионално за други хора. Друг път, както сега, работя за себе си.

Маршал отпи от чая.

— Преподаването на история няма ли да ти осигури по-редовно заплащане?

— Парите не са съществен проблем. А задачите, които изпълнявам за други хора, се заплащат изключително добре. Особено онези, които не ми е позволено да описвам в професионалните списания. — Той стана. — Извинявай, но ще отида да си взема чай.

Маршал изчака, докато Логан си приготви напитката, и се върна на масата. Той се движеше с леки, грациозни движения, подхождащи повече на атлет, отколкото на професор.

— Какво знаеш за база „Страх“? — попита той, когато отново се настани на масата.

— Каквото и всички останали. Поне така мисля. База за ранно предупреждение, създадена да ни пази срещу неочаквано нападение на руснаците. Извадена от употреба през 50-те години, когато на въоръжение е взета системата СЕЙДЖ.

— Знаеш ли, че докато е била действаща, тук е работил научен екип?

Маршал вдигна вежди.

— Не.

Логан отпи от чая.

— Миналата седмица получих достъп до архив от току-що разсекретени правителствени документи. По една случайност проучвах друг въпрос от средновековната история и търсех армейски документи от Втората световна война. Намерих ги, но попаднах и на нещо друго.

Той отпи отново от чая.

— По-точно открих доклад от някой си полковник Роуз до армейска следствена комисия. Роуз бил командир на база „Страх“ по това време. Докладът е много кратък, всъщност представлява резюме. По план след няколко дни полковникът трябвало да отлети за Вашингтон, за да докладва лично и по-подробно.

— И какво е станало?

— Докладът бил прибран на погрешно място. Беше пъхнат зад папката, която аз търсех, непрочетен и очевидно забравен в продължение на половин столетие. Както казах, той е много кратък, но в него се споменава, че научният екип, придаден към база „Страх“, е измрял неочаквано в разстояние на два дни през април 1958 г.

— Целият екип?

Логан махна с ръка.

— Не, това не е точно. Екипът бил от осем човека. Седем умрели.

— А осмият? — попита тихо Маршал.

— В доклада на Роуз не се споменава какво се е случило с него или нея.

— Какво са правили тук?

— Не зная с подробности. Всичко, което Роуз споменава, е, че анализират някаква аномалия.

— Аномалия?

— Той използва това наименование. Неговата препоръка е изследванията да бъдат веднага прекратени и да не се праща втори екип, за да ги продължи.

Маршал се втренчи замислено в празната си чаша.

— Научи ли нещо друго? Например името на оцелелия учен?

— Нищо. Няма друга информация, официална или не, за научен екип на база „Страх“. Търсих много грижливо и повярвай ми, Евън, имам голям опит в откриването или възстановяването на изгубена или скрита информация. Но няколко неща ме заинтригуваха много. — Той се наведе към него. — Първо, зад папката, която споменах, имаше сложени две копия от доклада. Мога само да предполагам, че единият е бил предназначен за архива, а другият за Пентагона. Второ, тонът на доклада от полковник Роуз. Дори да не е нищо повече от къса паметна бележка за правителството, от него направо лъха истерия. Когато прави спешното предложение да не се изпращат повече учени, той има предвид точно това: спешно.