Линкълн Чайлд - Зоната

Гонзалес поклати глави.

— Това нещо успя да се промъкне край нас, а аз и досега не знам как го направи. А в това крило също има вентилационни и ремонтни шахти, както във всички останали.

Поеха бавно по коридора към първата редица отворени врати. На Маршал въздухът му се стори пропит с прах и някаква металическа нотка.

Гонзалес се спря пред първата врата и светна вътре с фенерчето. Лъчът освети две дървени писалища със старомодни механични пишещи машини. Помещението явно беше някаква изнесена в това крило канцелария. Наполовина написана паметна бележка се виждаше на една от пишещите машини, а пожълтялата хартия се бе извила около валяка й. Гонзалес дръпна фенерчето и те се преместиха при следващата врата. Сержантът хвърли поглед вътре и Маршал го чу шумно да си поема въздух.

Приближи се, за да надникне и той. Множество пръски от засъхнала тъмна течност покриваха пода, стените и редиците уреди, които приличаха на електросъоръжения, в диви траектории. В единия ъгъл стоеше някакво електрооборудване, обгоряло и почти разтопено.

— Помещението за електроизмервания — обясни монотонно Усугук.

— Дори не са си направили труда да почистят кървавите петна — възмути се Съли.

Сержантът загаси фенерчето.

— Можеш ли да им се сърдиш?

Те продължиха надолу по тесния коридор, като по пътя палеха лампите. Имаше лаборатории, пълни с осцилоскопи и черни, прилични на кутии уреди, някои от тях по масите и върху стелажите, а други — още в дървените сандъци.

— Това трябва да е звуковото оборудване — предположи Феръдей.

Следващото помещение беше контролен център с мишпулт и поредица усилватели. Фенерчето на Гонзалес разкри, че далечната стена е стъклена, а зад нея видяха малко звукоизолирано студио.

По-нататък коридорите водеха наляво и надясно, следваше кръстовище, а централният коридор завършваше с друг тежък люк. Гонзалес го отвори, светна вътре и възкликна изненадано. Протегна ръка и светна лампите. Маршал се приближи заедно с останалите и се закова на място.

Стояха на тясна пътека, наподобяваща моден подиум, който бе разположен в центъра на голямо кръгло помещение. В далечния край на подиума имаше голяма площадка, може би три на три метра, затворена със стъклени стени. Цялата вътрешна повърхност на сферата беше покрита с тъмна полусферична облицовка. На различни места от стената стърчаха шипове.

— Боже мили — прошепна Фарадей. — Това е акустична камера. Без съмнение за тестване на звуковото оборудване.

— Не са успели да стигнат дотам — подметна Съли.

— Вярно. Предполагам, че експериментите са били проведени на друго място, след като крилото е било запечатано.

Логан се наведе към Маршал.

— Има само един изход.

Маршал се огледа.

— Така е.

— Акустична камера. И ти ли смяташ, че е това?

— Да. — Маршал се извърна, за да погледне историка. — Защо, ти не си ли съгласен?

Логан направи пауза.

— Всъщност не. Прилича ми повече на последното сражение на Къстър 27 27 Известно и като битката при Литъл Бигхорн, където 210 кавалеристи под водачеството на полковник Къстър са победени от обединените сили на лакота и шайените под командването на Седящия бик. — Б.пр. .

Нещото се измъкна много бавно от мрака. Докато се движеше, сенки играеха по мускулестите му хълбоци. Кери се беше втренчила, изпълнена с ужас, докато създанието се показваше сантиметър по сантиметър от мрака, като плувец от басейн, и на сумрачната светлина започнаха да се виждат все повече и повече ужасяващи подробности. Голямата, с форма на права лопата глава, покрита с ниска, груба и лъскава черна козина. Късата горна челюст започваше с големи кучешки зъби, фланкирани от два бивника, зад които висяха стотици ужасяващи и остри като бръсначи мустачки, подобни на моржови. Широката мандибула, сравнително малка и леко изнесена назад, беше свързана с черепа чрез голяма костна панта. И най-шокиращото, защото ги беше виждала и преди, сякаш в някакъв друг живот, жълтите непримигващи очи, които ги гледаха вторачено със смесица от страстно желание и злонамереност.

— Божичко — измърмори Конти зад нея. — Божичко, колко е прекрасно. — Бавно, почти като на забавен кадър, той насочи камерата и започна да снима.

Улф стоеше непосредствено зад него. Той започна да вдига пистолета, но трепереше толкова неудържимо, че Кери чуваше как му тракат зъбите.

— Емилио — каза той със сподавен глас, — в името на Бога…