Линкълн Чайлд - Зоната

— Кери, бързо — прекъсна го шепотът на Конти, — пусни звука.

Но Кери не можеше да помръдне. Можеше единствено да гледа вторачено.

Толкова бавно, че тя не беше сигурна дали изобщо се движи, нещото започна да се приближава по изпъстрения със сенки коридор. Здравите предни крака бяха леко извити навътре, както при булдозите, и потропваха на закръглени, подобни на копита лапи, от които стърчаха жестоки хищни нокти. Сега можеха да го виждат изцяло. Беше дълго поне колкото млад кон. Линията на гърба му се спускаше от големите силни рамене до могъщите хълбоци, покрити с груби косми. Кери гледаше с раззината уста. Тогава втренченият й поглед почти неволно се върна към устата: извитите кучешки зъби, безбройната неописуема маса пипалца, виснали надолу зад тях. Когато забеляза, че пипалцата не само потрепват в хармония със стъпките му, но сякаш живеят свой собствен живот, от страх и отвращение я обзе немощ.

Болката в главата й ставаше все по-остра, а сърцето й се блъскаше в гърдите. Но въпреки това не можеше да отстъпи, дори не можеше да помръдне. Беше се вцепенила от страх. Сега създанието се спря и легна на земята на около шест метра от тях, готово за скок. Но нито веднъж не примигна, нито отклони поглед. На Кери й се стори, че очите му са твърди и дълбоки като топази, в които гори свиреп вътрешен огън.

То остана неподвижно в продължение на може би шейсетина секунди. Единствените звуци, които се чуваха, бяха бръмченето на камерата на Конти и нейното тежко дишане. Тогава то започна отново да се промъква към тях.

Това се оказа прекалено за Улф. С ниско стенание той се обърна и хукна обратно по коридора, а пистолетът му издрънча неизползван на пода.

Нещото отново спря, но този път за по-кратко време. Тесен и раздвоен розов език се показа изпод мустачките. После се удължи още и още, за да оближе първо едната, после и другата бивна.

В този миг Конти като че ли малко мръдна, защото започна да се смее. Първо тихо, а после по-силно. Или поне Кери в своя пароксизъм от ужас и смайване си помисли, че това е смях въпреки високия странен звук.

Хииии, пронизително се кискаше Конти, сега вече още по-силно, а камерата видимо се клатушкаше на рамото му. Хииииииии…

— Емилио — прошепна Кери.

— Заснех го! — извика Конти почти истерично. — Заснех го! Заснех го! Хиииииии…

С два скока нещото се метна срещу него и със силен удар го изстреля във въздуха. Камерата полетя по коридора, удари се в стената и щом падна на пода, се пръсна на парчета. Когато Конти падна обратно, създанието го хвана с огромните си предни лапи и започна да го върти като занаятчия грънчарското колело. Приближаваше го до муцуната си, за да прекара висящите от горната челюст остри като бръсначи мустачки по тялото му от главата до краката, и го месеше като тесто. Капки кръв захвърчаха във всички посоки, пръскаха тавана и стените, а улучените крушки се пръскаха от мокрото им докосване. Лудешкият смях на Конти премина в остър писък, който рязко се усили. Създанието на мига напъха главата на режисьора в устата си и захапа. Писъкът заглъхна, после се чу нисък пукот и настана тишина. Тогава Кери най-сетне отново усети краката си и изтича покрай Конти и кошмарния звяр, без да я е грижа за мрака и препятствията по пътя й. Докато тя хвърчеше надолу по покрития със сенки коридор, за да избяга от цялата лудост, от Конти отново се чуха звуци, но не смях или писъци, както досега, а острият пукот на трошащи се кости: храс, храс, храс…

Когато Маршал влезе в контролното помещение с черна метална кутия в ръка, видя Съли и Логан зад стъклената стена, наведени над една количка от неръждаема стомана. Погледна към нея и изпита разочарование. Приспособлението, което беше разположено върху нея, приличаше повече на детски комплект за сглобяване, отколкото на оръжие, което трябва да убие двутонно чудовище. На най-горната платформа лежаха множество аналогови и примитивни цифрови уреди: потенциометри, електрофилтри, нискочестотни осцилатори, затихватели, контролери, и всичко това — свързано с гора от разноцветни кабели. На долната табла стоеше стар лампов усилвател, свързан чрез тънки червени кабели с един басов високоговорител и високочестотен драйвър.

Групата беше прекарала последния половин час в отваряне на сандъци и разглобяване на неизползваните уреди по стелажите. Опитваха се трескаво да сглобят машина, която е способна да генерира широк диапазон високочестотни звукови вълни с най-голямата възможна амплитуда. Накрая свалиха високочестотния високоговорител от по-голямо студийно устройство и се отказаха от басовия високоговорител заради предположението, че по-скоро високите честоти ще навредят на създанието. Макар че Маршал бе предложил тази идея най-вече защото тя беше единствената, която сякаш им даваше някакъв шанс, той много добре съзнаваше какъв риск поемат. Дали устройството изобщо ще проработи и ще възпре ли създанието? Сглобяваха го върху количка с колела, за да могат да го поставят навсякъде. Най-добре щеше да я сложат извън научното крило, за да имат къде да отстъпят, в случай че планът се провали.