Линкълн Чайлд - Зоната

— Намекваш, че не е било електричеството?

— Точно така. Но не съм стигнал до никакви изводи. А ти?

— Не, но ми се стори много интересно, че нито едно от съществата не е яло от убитите хора.

— Вече ти казах. То не умря, а избра да напусне физическия свят.

Това беше Усугук. Той седеше, кръстосал крака, в единия от ъглите на студиото с ръце отпуснати върху коленете. Беше толкова неподвижен и тих, че Маршал дори не бе забелязал присъствието му. Като видя спокойното, сдържано изражение на тунита и усети тихото му, но твърдо като гранит убеждение, Маршал усети, че е почти готов също да повярва в това.

— Тази история, която ми разказа — обърна се той към шамана, — за Анатак и боговете на мрака… Доста мрачна и тревожна дори за чужденец като мен. Трябва да те попитам, ако наистина вярваш, че си имаме работа с куршуг, Гълтача на духове, защо се съгласи да се върнеш с мен?

Усугук го погледна.

— Моят народ вярва, че нищо не се случва безпричинно. Боговете са ми приготвили съдба, предопределена още от деня, когато съм се родил. Когато бях млад и се отдалечих от своя народ, те ме доведоха до това място, защото знаеха, че накрая то ще ме върне дори по-близо и по-силно, отколкото преди. Когато обърнах гръб на духовния свят, аз го приех.

Маршал замислено го загледа. И изведнъж разбра. През всички тези години, в които е водил според най-традиционните тунитски ценности един аскетичен, монашески духовен живот, Усугук е изкупвал вината си, че за кратко е предал вярата си. И завръщането му тук, където бе извършил предателството, беше последният акт на неговото изкупление.

— Съжалявам, че се стигна дотук — каза Маршал. — Нямах намерение да те излагам на такава голяма опасност.

Тунитът поклати глава.

— Нека ти кажа нещо. Когато бях малко дете и все още ловувахме, моят дядо винаги се връщаше с най-големия морж. Хората искаха да научат неговата тайна, но той никога не им я каза. Но накрая, вече много-много възрастен, я довери на мен. Обясни ми, че насочвал каяка си покрай проливите към дълбоките океански течения и плавал много по-далече, отколкото другите смеели да отидат. Попитах защо се е излагал на такава голяма опасност за някакъв си улов, пък бил той и най-големият. Той отговори, че ловът изобщо е опасен. Щом ще вървиш по тънък лед, би трябвало да можеш и да танцуваш върху него.

Отвъд стъклената преграда се чу някакъв шум, а после Феръдей влезе, натоварен с електрически и механически устройства.

— Ето резервните осцилатори и потенциометри — обяви той. После стрелна поглед към апарата на количката. — Къде са батериите?

— Съли тръгна да търси — отговори Маршал.

— Добре. Щом ги набавим, можем да започнем изпитанията и…

В същия миг в контролната зала се разнесе силен пукот. Маршал погледна натам. Идваше от радиостанцията, която Гонзалес им беше дал и сега лежеше в края на мишпулта.

Радиото отново изпука.

— Чувате ли? — Беше гласът на Кери Екберг. — Чувате ли?

Маршал излезе от студиото и влезе в контролната зала. Взе радиостанцията и натисна комутатора.

— Кери? Маршал е. Говори.

— О, Боже, помогни ми! — Гласът й беше сподавен и висок, сякаш е на ръба на истерията. — Моля те, помогни ми! Нещото… хвана Емилио. Вдигна го и… вдигна го и…

— Кери, успокой се. — Маршал се опита да прояви сдържаност и да говори разумно. — Кажи ми къде се намираш?

Той чуваше паническото й вдишване.

— Аз съм… О, Боже… във входното фоайе. Край, край… караулното.

Когато Маршал натисна отново комутатора, Логан и Феръдей влязоха откъм студиото и застанаха около него.

— Добре. Имаш ли фенерче?

— Не.

— Тогава се спусни по стълбището към офицерската столова. Колкото можеш по-бързо и по-тихо. Там ще намериш фенерчета. Също и оръжия. Можеш ли да боравиш с пистолет?

— Не.

— Няма значение. Сега отивай право там. Щом стигнеш, обиди ми се.

— То ще дойде да ме намери. Зная, че ще го направи. Веднага щом свърши с Емилио. Ще дойде и ще ме… ще ме…

— Кери, идвам да те взема. Ще те доведа тук. Само гледай да не се паникьосаш. И не губи радиостанцията.

Чу се още едно пукане и после станцията замлъкна.

Маршал се обърна към Феръдей.

— Намери Съли и му помогни за батериите. След това изкарайте звуковото оръжие в коридорите на равнище Д. Научното крило ще ни е нужно, като място за отстъпление, ако планът не сработи.

Феръдей кимна и бързо излезе от контролната зала. Маршал погледна към Логан.

— Нали помниш какво си говорихме за примамката? Изглежда аз ще изиграя тази роля. — И без да каже друго, той пъхна радиостанцията в джоба си и пое към люка в централното крило.