Лий Чайлд - По трудния начин

Лейн, помисли си отново Ричър.

Но кога?

Преди седемдесет и пет минути той беше на осем километра оттам. Силата на звука се променя обратнопропорционално на разстоянието. На два пъти по-голямо разстояние, звукът се чува четири пъти по-слабо. На четири пъти по-голямо разстояние — шестнайсет пъти по-слабо. Той не беше чул нищо. Беше сигурен. В тази равна местност, в този гъст влажен нощен въздух трябваше да чуе серия изстрели от МР5 от няколко километра. Значи Лейн бе дошъл преди поне трийсет минути. Може би повече.

Ричър застана неподвижно и се ослуша напрегнато. Не чу нищо. Тръгна към предната врата на къщата. Беше затворена, но отключена. Той свали лявата си ръка от карабината и натисна дръжката. Бутна рязко вратата и вдигна оръжието. В къщата беше тъмно. Имаше чувството, че е празна. Провери първо кухнята. Вътре все още беше топло. В огнището мътно проблясваха тъмночервени въглени. Рисунките на Джейд все още бяха на стола, където той ги беше преместил. Чантата на Полинг все още беше на мястото, където я беше оставил, след като беше извадил фенерчето. Навсякъде се виждаха празни чаши за чай. В умивалника имаше чинии. Кухнята изглеждаше точно такава, каквато я беше оставил, само че сега вътре нямаше хора.

Ричър включи фенерчето и го притисна с лявата си длан към цевта на оръжието. По този начин провери всички останали стаи на първия етаж. Трапезарията — пуста, студена, тъмна, неизползвана. В нея нямаше никого. Стаята за гости, обзаведена като салона в „Бишъпс Армс“ — тъмна и неподвижна. В нея също нямаше никого. Тоалетна, гардероб, килер. Всички бяха празни.

Той пропълзя нагоре по стълбите. Първата стая, до която стигна, очевидно беше на Джейд. Забеляза лятната й рокличка на зелени райета, сгъната на един стол. По пода имаше рисунки. Старите играчки, които липсваха от Дакота Билдинг, бяха подредени по леглото, подпрени на стената. Плюшено мече в седнало положение, с едно око и проскубана козина. Кукла с едно отворено и едно затворено око и неумело начервена с маркер уста. Джейд беше спала в леглото. Възглавницата беше смачкана, а завивките бяха отметнати встрани.

От детето нямаше и следа.

Следващата стая беше на семейство Джаксън. В това нямаше съмнение. Имаше масичка, отрупана с английска козметика, четки за коса с дръжки от черупка на костенурка и ръчно огледало от същия материал. Имаше фотографии в рамки на момиче, което не беше Джейд. Мелъди, предположи Ричър. На отсрещната стена имаше легло с висока табла и шкафове за дрехи, пълни с мъжки и женски дрехи. На едно от нощните шкафчета Ричър видя каталог за багери. Четивото на Тони Джаксън за приспиване.

От самия Джаксън нямаше и следа.

Следващата стая беше на Кейт и Тейлър. Старинно двойно легло и нощно шкафче от дъбово дърво. Строга, подредена стая, като за гости. Фотографията беше подпряна на един шкаф. Кейт и Джейд заедно. Оригиналът. Без рамка. Двете лица светнаха под лъча от фенерчето. Любов, уловена на фотографска лента. Имаше и един празен сак. Багажът на Кейт. Парите не се виждаха. В единия ъгъл бяха натрупани три празни кожени чанти. Ричър беше носил една от тях в ръка — в асансьора на Дакота Билдинг, до черното беемве, докато Бърк неспокойно крачеше редом с него.

Той продължи, като търсеше килери и бани. Но после спря по средата на коридора на втория етаж.

Защото видя кръв на пода.

Беше малка, тясна следа, дълга около трийсет сантиметра и леко извита, като пръска от боя. Не беше локвичка. Не беше симетрична. Беше с динамична форма и означаваше бързо движение. Ричър отстъпи до началото на стълбите. Подуши въздуха. Долови лека миризма на барут. Освети края на коридора с фенерчето и видя отворена врата на баня. На отсрещната й стена, на височината на гърдите, се виждаше разбита плочка. Чиста серия, всички куршуми, от която бяха попаднали в плочката с размер петнайсет на петнайсет сантиметра. Бягаща цел, вдигнато оръжие, натиснат спусък, три изстрела, пробивна рана, може би в горната част на ръката. Стрелецът трябва да бе нисък, иначе ъгълът щеше да е по-скоро надолу. Разбитата плочка щеше да е по-ниска. Значи може би Перес. Перес, който е изстрелял първата от поне седем серии през тази вечер. Първата, в къщата. После още две за гумите на миникупъра. После четири за гумите на ландроувъра, със сигурност. Превозно средство със задвижване 4х4 трябваше да бъде простреляно във всички гуми, за да бъде напълно неизползваемо. Все пак някой отчаян шофьор можеше да го подкара и само с две.