Лий Чайлд - По трудния начин

— Благодаря — каза Ричър.

После излезе обратно във фоайето. Затвори вратата зад гърба си. Пристъпи по килима на шарки и спря пред вратата на салона. Ковалски продължаваше да говори нещо. Ричър чу гласа му. Отпусна ръка на топката на бравата. Постоя малко така, после завъртя топката и отвори вратата.

Картър Грум беше седнал с лице към вратата. Той вдигна очи, точно както беше направил барманът, но Ковалски и Грум реагираха много по-бързо от фермерите. Завъртяха се на местата си и облещиха очи. Ричър влезе в салона и внимателно затвори вратата зад гърба си. Застана напълно неподвижен.

— Нова среща — каза той, колкото да наруши мълчанието.

— И теб си те бива — каза Грум.

Помещението беше обзаведено в същия стил като фоайето. Ниски греди на тавана, тъмно полирано дърво, натруфени аплици на стените, хиляди месингови украшения и мокет с ярки червени и златни мотиви. Ричър отиде до камината. Отърка върховете на обувките си в ръба на огнището, за да свали калта от тях. После взе един тежък железен ръжен от стойката, на която беше окачен, и се зае да почиства калта от подметките си. Накрая окачи ръжена на мястото му и изтупа крачолите си с ръце. Прекара повече от минута с гръб към останалите, докато се чистеше, но през цялото време наблюдаваше ясното, макар и изкривено отражение на масата в излъскания меден казан до огнището, в който бяха сложени подпалки. Никой не помръдваше. Тримата просто стояха и чакаха да свърши. Бяха достатъчно умни, за да не започнат схватка на обществено място.

— Ситуацията се промени — каза Ричър.

Той продължи навътре, към прозореца, който гледаше на запад. Беше с дръпнати завеси и спуснато стъкло от вътрешната страна и обикновен дървен капак от външната, който се отваряше като врата. Ричър си взе стол от най-близката маса и седна на два метра от тримата мъже и на метър и два пласта стъкло от карабината си.

— Как се е променила? — попита Бърк.

— Не е имало никакво отвличане — обясни Ричър. — Всичко е било нагласено. Кейт и Тейлър имат връзка. Влюбили са се един в друг и са избягали. Защото са искали да бъдат заедно. Това е всичко. И очевидно са взели Джейд със себе си. Но е трябвало да маскират цялата история като нещо друго, защото Лейн е психопат, що се отнася до браковете му. Както и що се отнася до някои други неща.

— Кейт е жива? — каза Грум.

Ричър кимна.

— Джейд също.

— Къде са?

— Предполагам, че са някъде в Щатите.

— Тогава защо Тейлър е тук?

— Защото иска да се изправи срещу Лейн на собствен терен.

— Ще има възможност.

Ричър поклати глава.

— Дойдох да ви кажа, че това не е добра идея. Той е в една ферма, обградена отвсякъде с ровове, които са прекалено дълбоки, за да се мине през тях с кола. Така че ще трябва да се доближите пеша. А той има много помощници вътре. Докарал е осем от старите си приятели от специалните части, а освен това зет му е бил нещо като зелена барета в английската армия и също е докарал шестима от своите хора. Наредили са противопехотни мини на сто метра около къщата и имат по една тежка картечница на всеки прозорец. Имат уреди за нощно виждане и гранатомети.

— Не могат да ги използват. Не и тук. Все пак сме в Англия, не в Ливан.

— Той е готов да ги използва. Повярвайте ми. Но всъщност дори няма да му се наложи. Защото четирима от неговите хора са снайперисти. Имат снайперски пушки „Хеклер и Кох“, купени на черно в Белгия. Ще ви свалят от триста метра. Със затворени очи. Седем изстрела, и играта свършва. На километри наоколо няма жива душа. Никой няма да чуе нищо. А дори да чуят, все тая. Тук сме на края на света. Наоколо живеят само фермери. Някой постоянно стреля по нещо. По лисици, табелите на шосетата, крадци, дори един по друг.

В стаята настъпи мълчание. Ковалски надигна халбата си и отпи. После Бърк, а след него и Грум. Ковалски беше левичар. Бърк и Грум си служеха с дясната ръка.

— Така че най-доброто, което можете да направите, е да забравите за цялата история и да си отидете вкъщи, веднага — продължи Ричър. — Лейн ще умре. Няма никакво съмнение. Но няма никаква нужда и вие да умирате с него. Това не е вашата война. Тук става въпрос само за него. Замесените в тази игра са само той, Кейт и Тейлър. Не се оставяйте да ви убият за такава глупост.

— Не можем просто да си тръгнем — възрази Бърк.

— В Африка сте го направили — отвърна Ричър. — Изоставили сте Хобарт и Найт, за да спасите отряда. А сега трябва да изоставите Лейн, за да спасите себе си. Не можете да спечелите. Тейлър е добър. Сами го знаете. А неговите хора са също толкова добри. Численото им превъзходство е повече от две към едно. Нямате никакви шансове. Това също го знаете. В такава ситуация атакуващите трябва да бъдат повече от защитниците. Просто ще ви видят сметката.