Лий Чайлд - По трудния начин

Никой не отговори.

— Най-добре да се прибирате вкъщи — настоя Ричър. — Можете да потърсите работа на друго място. Или да започнете собствен бизнес.

— Ти с Тейлър ли си? — попита Грум.

Ричър кимна.

— Да, и мога да стрелям. Едно време спечелих награда на снайперско състезание на морските пехотинци. Отидох с униформата си от сухопътните войски и победих вашите нещастни приятелчета от морската пехота, без дори да се напрягам. Така че може би и аз ще взема една снайперска пушка. И може би ще ви застрелям всичките от шестстотин метра, за удоволствие. Или от осемстотин метра, или от хиляда.

В стаята се възцари мълчание. Не се чуваше нищо, освен припукването на дървата в камината. Ричър погледна Ковалски в очите.

— Пет, седем, едно, три — излъга той. — Това е комбинацията за сейфа на Лейн. Там вътре все още има повече от девет милиона долара. В брой. Най-добре да отидете веднага и да ги приберете.

Никой не отговори.

— Заминавайте — каза Ричър. — Останете живи, за да се биете някой друг ден.

— Те са откраднали всички онези пари — каза Бърк.

— Издръжка. По-лесно е било така, вместо да ги поискат от него. Ан Лейн си е поискала издръжката, но е намерила смъртта си. Кейт го знае.

— Онова наистина беше отвличане.

Ричър поклати глава.

— Не, Найт я е убил. Лейн го е накарал, защото Ан е искала да го напусне. Точно това е причината да изоставите Найт в Африка. Лейн е прикривал следите. Пожертвал е и Хобарт само защото случайно е бил на същия наблюдателен пост.

— Глупости.

— Аз открих Хобарт. Найт му е разказал всичко. Докато са били затворени в лагера и са чакали да им отрежат ръцете и краката.

Тишина.

— Не се оставяйте да ви убият за такава глупост — повтори Ричър.

Бърк погледна към Грум. Грум отвърна на погледа му. После и двамата погледнаха към Ковалски. Настъпи дълго мълчание. Накрая Бърк вдигна очи.

— Добре — каза той. — Май наистина трябва да пропуснем този път.

Грум кимна. Ковалски сви рамене. Ричър се изправи.

— Умно решение — каза той.

Тръгна към вратата, но спря до огнището и отново изчука обувките си в огнището.

— Къде са Лейн и останалите? — попита.

Последва миг мълчание. После Грум отговори:

— Тук нямаше място. Затова отидоха в Норич, големия град. В някакъв хотел там. Човекът от рецепцията им го препоръча.

Ричър кимна.

— Кога се очаква да нападне?

Още миг мълчание.

— Вдругиден призори.

— Какво успя да купи?

— Автомати. Модел МР5К, по един на човек и два резервни. Боеприпаси, очила за нощно виждане, фенерчета и разни други инструменти.

— Ще му се обадите ли? Веднага щом изляза?

— Не — отвърна Бърк. — На него не можеш просто да му се обадиш с такива новини.

— Добре — каза Ричър.

После бързо пристъпи наляво и вдигна ръжена от куката. Завъртя го в ръцете си, докато самият той се завърташе с едно плавно движение, и удари хоризонтално Картър Грум по дясната ръка, с всичка сила, по средата между лакътя и рамото. Ръженът беше тежко парче метал, а Ричър беше силен и ядосан мъж, така че костта на Грум се строши като порцелан. Грум широко отвори уста от шока и внезапната болка, но преди да успее да изпищи, Ричър вече беше пристъпил две крачки наляво и беше счупил лявата ръка на Ковалски с яростен обратен удар. „Ковалски беше левичар. Бърк и Грум си служеха с дясната ръка.“ Ричър блъсна Ковалски встрани с хълбока си и замахна като бейзболната звезда Мики Мантъл от старите новинарски емисии, когато се готвеше да избие топката извън полето. Ударът, който попадна в дясната китка на Бърк, я натроши до последната костичка. Едва тогава Ричър си позволи да издиша, обърна се, пристъпи към камината и постави ръжена обратно на куката.

— За всеки случай — обясни той. — Отговорите ви не бяха напълно убедителни. Особено този за хотела на Лейн.

После той излезе от салона и тихо затвори вратата след себе си. Часовникът в главата му показваше точно единайсет и трийсет и една.

Платиненият ролекс на лявата китка на Едуард Лейн показваше точно единайсет и трийсет и две, когато той затвори задната врата на тойотата. В колата имаше девет автомата „Хеклер и Кох“, МР5К, шейсет пълнителя с по трийсет деветмилиметрови патрона „Парабелум“, седем чифта очила за нощно виждане, десет фенерчета, шест ролки скоч и две дълги намотки въже. Джон Грегъри запали двигателя. Зад него на задната седалка седяха Перес и Адисън, мълчаливи и умислени. Лейн се качи на мястото до шофьора, Грегъри направи обратен завой и потегли на запад. Правилата на специалните части повеляваха нападението да се провежда призори, но повеляваха и да се разположи малка военна част за по-дълъг период, която да провежда наблюдение на целта.