Лий Чайлд - Един изстрел

Той се качи по рампите до втория етаж. Отправи се към североизточния ъгъл на сградата. Гаражът беше притихнал, но пълен с коли. Мястото, откъдето бе стрелял Джеймс Бар, сега беше заето. В борбата за паркиране в пренаселения градски център нямаше място за излишни сантименталности.

Границата между старата част на гаража и новостроящото се крило беше обозначена с тройна маркировка — към обичайната за строежи жълта найлонова лента с надпис Внимание! Влизането забранено! бяха прибавени — по на една педя отгоре и отдолу — две сини ленти, на които пишеше: Полицейско заграждение! Да не се преминава! Той повдигна с лакът и трите наведнъж и с лекота се промуши отдолу. Нямаше нужда да се подпира на коляно. Нямаше нужда да отърква панталоните си в цимента. Да оставя по пода влакна от плата. Дори за мъж с една педя по-висок от Бар не беше проблем да се провре под полицейската лента, опъната на цяла педя по-надолу. Този човек съвършено съзнателно е оставил след себе си всички тези улики.

Ричър навлезе в неосветената част на сградата. Новото крило беше с правоъгълна форма. Около четирийсет метра в посока север-юг, на около двеста метра в посока изток-запад. За да стигне до североизточния му ъгъл, Ричър трябваше да направи точно трийсет и пет крачки. Той се спря на два метра от стената и погледна надолу и надясно. Оттам всичко се виждаше перфектно. Не беше нужно да се подпира с гръб на колоната. Не беше нужно да трие гърба си в нея като кон, който се чеше в лятна ливада.

Той застана неподвижно и се загледа към площада. Все по-големи тълпи хора се точеха от сградата с държавните учреждения. Цяла върволица. Някои още с излизането си на чист въздух спираха да си запалят цигара. Други поемаха право на запад — кои забързано, кои с бавна крачка. Всички, сякаш се бяха наговорили, заобикаляха покрай северния край на фонтана. Нито един не тръгна по пътя, по който бяха минали жертвите на Бар. Явно свещите и цветята ги възпираха. Напомняха им за станалото. Затова беше трудно да се прецени как е изглеждал площадът в петък следобед. Трудно, но не и невъзможно. Ричър наблюдаваше крачещите тълпи и мислено си ги представяше как се отказват от десния завой и продължават напред. Скоро щеше да им се наложи да забавят крачка, навлизайки в тясното пространство. Но нямаше съвсем да спрат на едно място. Само щяха да се струпат по-близо един зад друг. Тази комбинация от близост и умерена скорост щеше само да увеличи ъглите на отклонение. Да направи задачата му още по-трудна. Това беше основен принцип при използването на дългоцевни оръжия. Една птица, която лети в небето на сто метра височина, е лесна мишена. Същата птица, която прелита със същата скорост на два метра пред лицето ти, е невъзможна мишена.

Той си представи върволицата от хора, които бяха крачили от ляво на дясно точно под носа на Бар. Затвори едното си око, протегна ръка напред и изпъна показалец. Бум, бум-бум, бум-бум-бум! Шест прицелени изстрела. Четири секунди. Твърде бързо. При трудна геометрия на огъня. При напрежение, видимост, уязвимост на стрелеца.

Шест попадения, ако за попадение се смяташе и съзнателното пропускане на целта.

Изключителна стрелба.

Наученото не се забравя.

Ричър свали ръката си. В сянката на гаража беше усойно. Той потрепери. Въздухът беше влажен и хладен, миришеше на гасена вар. Докато в Кувейт Сити беше адски горещо. Въздухът трептеше от жегата и в него се носеше миризма на спечена глина и пустинен пясък. Застанал в тамошния гараж, Ричър се бе изпотил от горе до долу. Улицата под него беше обляна в ослепителна светлина и излъчваше топлина като фурна. Убийствена жега.

Жега в Кувейт Сити.

И четири изстрела.

А тук — шест.

Той стоеше и наблюдаваше върволицата посетители, излизащи от вратите на административната сграда. Започна да ги брои. Десет, дванайсет, петнайсет, двайсет. Всички свиваха вдясно и поемаха на запад, между фонтана и пауна на Ен Би Си. Между тях имаше разстояние. А ако бяха минали през тесния проход между фонтана и преградната стена, щяха да се съберат накуп.

Доста народ.

Шест изстрела за четири секунди.

Той се огледа за неподвижна човешка фигура. Такава нямаше. Никакви полицаи, никакви мъже в двуредни костюми с особена кройка. Ричър се обърна и закрачи обратно натам, откъдето беше дошъл. Повдигна лентата и се промуши отдолу. Слезе по рампите. Излезе на улицата и пое на запад, към сянката на надлеза. Към библиотеката.