Лий Чайлд - Един изстрел

— Ако не броим жертвите.

— Не бъди жесток с човека, Ричър. Цялата тази история е доста мътна.

— Този Чарли дали знае за Кувейт Сити?

— Бар не ми каза. Но мисля, че да.

— Къде живее?

— Бар не знае.

— Не знае къде живее приятелят му?

— Оня просто от време на време идва при него. Когато той реши. Нали ти казах, няма да ни е никак лесно да го открием.

Ричър не отговори.

— А ти говори ли с Айлийн Хътън? — попита Хелън.

— Тя не ни заплашва. Армията ще потули историята.

— Разбра ли кой те е следил?

— Не — отвърна Ричър. — Не съм го виждал повече. Може да са го изтеглили.

— Значи доникъде не сме.

— Напротив, по-близо сме до целта. Вече се очертава формата. Замесени са поне четирима души. Единият е оня с костюма. Вторият е Чарли. Третият е някакъв много едър тип, левак.

— Как го определи точно такъв?

— Той е убил снощи момичето. Старецът е прекалено стар, а Чарли прекалено дребен. При това физическите улики говорят за удар, нанесен с лявата ръка.

— И четвъртият е кукловодът?

Ричър отново кимна.

— Който остава в сянка, чертае схеми и дърпа конците. Може да сме сигурни, че той не е извършил лично нито едно от тези неща.

— Но как можем да се доберем до него? Ако той е изтеглил оня, който те следеше, може да се предположи, че е изтеглил и Чарли. Те са се спотаили, докато мине бурята.

— Има и друг път. Широк и прав, като магистрала.

— Къде е той?

— Пропуснали сме нещо много очевидно — каза Ричър. — През цялото време се опитваме да търсим не там, където трябва. Засега успяхме да установим само кой е стрелял с пушката.

— А какво друго трябваше да установим?

— Трябваше най-напред да се замислим.

— За какво?

— В Кувейт Сити Джеймс Бар произведе четири изстрела. А тук шест.

— Е, и? — попита Хелън. — Стрелял е шест пъти. И какво от това?

— Само че не е — каза Ричър. — Не и ако погледнеш на случая отстрани. Истината е, че тук е изстрелял четири патрона по-малко.

— Това е абсурд. Шест са повече от четири. Няма как да е изстрелял четири по-малко.

— В Кувейт Сити беше ужасно горещо. По пладне жегата ставаше непоносима. Само луд би излязъл да се шляе по улиците. Наоколо не е имало жива душа.

— И какво?

— Ами това, че в Кувейт Сити Бар е избил всички, които са му били на мушката. Един, двама, трима, четирима — колкото, толкова. Четиримата убити са били единствените хора, достатъчно луди, за да се покажат навън в такава жега. Освен тях улицата е била пуста. И Джеймс Бар ги е проснал и четиримата. Вдигнал е мизата докрай. По онова време това ми се беше сторило логично. Човекът е искал да види розовата мъгла. Тогава си казах, че един път би трябвало да му стигне, но явно не е било така. Той просто е чувствал потребност да продължи да стреля, докато му се свършат целите. И в Кувейт Сити целите наистина му се бяха свършили.

Хелън Родин мълчеше.

— Но тук е имал цели колкото щеш — продължи Ричър. — По това време в тясното пространство между фонтана и стената са били наблъскани поне десетина-дванайсет души. Да речем, петнайсет. Във всеки случай минимум десет. При това Бар е имал карабина с десет патрона в пълнителя. Но е спрял да стреля след шестия патрон. Просто е спрял. В оръжието са останали четири патрона. Надлежно описани в доказателствения материал на Белантонио. Това е, което имах предвид. В Кувейт Сити той е изстрелял толкова патрони, колкото е могъл, при общо четири цели. Тук е разполагал с предостатъчно цели, а е изстрелял четири патрона по-малко, отколкото е имало в пълнителя. Което много затруднява психологическата оценка. Бар е решил да не вдига мизата докрай. Защо?

— Защото е бързал?

— Използвал е автоматична карабина. Записът от телефонната компания показва, че е изстрелял шест патрона за четири секунди. Десетте е можел да ги изгърми за по-малко от седем секунди. Три секунди повече или по-малко, какво значение има?

Хелън не каза нищо.

— Аз го попитах — продължи Ричър. — Когато бях при него в болницата. Попитах го как би го направил, теоретически. Все едно на инструктаж в казармата. Той се замисли. Познава добре района. Каза, че е щял да паркира горе на надлеза, зад библиотеката. Щял да свали прозореца и да изпразни пълнителя.

Хелън мълчеше.

— Само че не го е изпразнил — каза Ричър. — След шестия патрон е спрял да стреля. Просто така. Спокойно и хладнокръвно. Което променя цялата динамика на ситуацията. Бар не е някакъв луд, който се е хванал на бас, че може да тероризира града. Не е бил подтикнат към убийство само за забавление. Не е стрелял напосоки, Хелън. Просто така, колкото да си начеше крастата. Което променя гледната точка. Трябваше да го прозрем. Трябваше още отначало да разберем, че важни в случая са жертвите, а не извършителят. Тези хора не са просто някакви случайни минувачи, които са му кацнали на мушката.