Лий Чайлд - Един изстрел

Тя се качи с асансьора до шестия етаж, разписа се в дневника на затворническата управа, намери грохналия трийсетгодишен лекар и го разпита за състоянието на Джеймс Бар. Той не й отговори нищо конкретно. Изобщо не се интересуваше от състоянието на Бар. Хелън го подмина и отвори вратата на болничната стая.

Бар беше буден и в съзнание, все така прикован с белезници към рамката на леглото. Главата му беше стегната в същата метална скоба. Очите му бяха отворени и вперени в тавана. Дишаше бавно и плитко, а мониторът на сърдечната му дейност писукаше през повече от секунда. Ръцете му трепереха, белезниците едва доловимо потракваха по тръбната рамка.

— Кой е? — попита той.

Хелън пристъпи към леглото и се наведе напред, за да я види.

— Добре ли се грижат за вас? — попита тя.

— Нямам оплаквания — отвърна той.

— Разправете ми за вашия приятел Чарли.

— Той тук ли е?

— Не, няма го.

— Майк дойде ли?

— Мисля, че не пускат посетители. Само адвокатите и роднини.

Бар не каза нищо.

— Тези двамата единствените ви приятели ли са? — попита тя. — Майк и Чарли?

— Мисля, че да — отвърна той. — Майк ми е по-скоро съсед.

— А какъв ви е Джеб Оливър?

— Моля?

— Работи в магазина за авточасти.

— Не го познавам.

— Сигурен ли сте?

Бар раздвижи очи и присви устни като човек, който рови в паметта си и се опитва да си спомни, надявайки се на похвала.

— Съжалявам — каза накрая той. — Никога не съм чувал за него.

— Взимате ли наркотици?

— Не — отвърна Бар. — Никога. Дума да не става. — Той замълча. — Всъщност аз нищо особено не правя. Просто си живея. Затова цялата тази история ми е толкова странна. Четиринайсет години живях нормално. За какъв дявол да ги хвърлям на вятъра?

— Разправете ми за Чарли — подкани го Хелън.

— Виждаме се чат-пат — каза той. — Намираме си занимания.

— С оръжие?

— Да, и това.

— Къде живее Чарли?

— Не знам.

— Откога сте приятели?

— От пет години. Може би шест.

— И не знаете къде живее?

— Не ми е казвал.

— Но той ви е идвал на гости.

— Е, и какво?

— А вие никога не сте ходили у тях?

— Той идваше у нас.

— Имате ли телефонния му номер?

— Той идва от време на време, просто така, без да се обажда.

— Близки ли сте?

— Да речем.

— Колко сте близки?

— Ами, разбираме се.

— Достатъчно ли, за да споделите какво се е случило преди четиринайсет години?

Бар не отговори. Затвори очи.

— Казахте ли му?

Бар не отговори.

— Мисля, че сте му казали.

Бар нито потвърди, нито отрече.

— Странно е, че не знаете къде живее приятелят ви. Особено приятел като Чарли, с когото сте толкова близки.

— Не съм настоявал да разбера — каза Бар. — Имах късмет, че изобщо си намерих приятел. Не исках да си разваляме приятелството с излишни въпроси.

Айлийн Хътън стана от масата, откъдето даде показанията си на Алекс Родин, и се ръкува с всички присъстващи. После излезе навън и в коридора си сблъска с някакъв мъж, който можеше да бъде само полицаят Емерсън. Същият, за когото я беше предупредил Ричър. Мъжът потвърди подозренията й, като й връчи служебна картичка с името си.

— Може ли да поговорим? — попита той.

— За какво? — контрира тя.

— За Джак Ричър.

— Какво за Джак Ричър?

— Познавате го, нали?

— Познавах го. Преди четиринайсет години.

— Кога сте го виждали за последно?

— Преди четиринайсет години — повтори тя. — Бяхме заедно в Кувейт. После той замина някъде другаде. Или аз. Вече не помня.

— Днес не сте ли го виждали?

— Той да не е в Индиана?

— В града е. Точно тук, в този град.

— Виж ти. Светът е малък.

— Как дойдохте дотук?

— Със самолет до Индианаполис, оттам наех кола.

— Смятате ли да пренощувате в града?

— Имам ли друг избор?

— Къде?

— В „Мариот“.

— Снощи Ричър е убил млада жена.

— Сигурен ли сте?

— Той е единственият заподозрян.

— Много необичайно за него.

— Обадете ми се, ако случайно го видите. Номерът на участъка е отпечатан на картичката. Заедно с вътрешния ми номер. И мобилният ми телефон.

— Защо смятате, че ще го видя?

— Сама го казахте: светът е малък.

Полицейската кола пълзеше на север през увеличаващото се улично движение. Мина покрай магазина за оръжие. После покрай бръснарницата. Всяка услуга — 7 долара. Отби вдясно и влезе в паркинга на мотела. Полицаят до шофьора слезе и се запъти към рецепцията, за да даде листовката на администратора. Постави я на гишето, завъртя я с длан и я плъзна към него.