Лий Чайлд - Място за убиване

Роскоу взе бентлито и отскочи до Ено да купи нещо за хапване. След час се завърна с новини. Видяла Финли. Поговорили какво ще стане сега. И възникнал голям проблем. В сравнение с него всички други проблеми изглеждали нищожни.

— Да беше видял участъка — рече тя. — Камък върху камък не е останал.

Сложи храната върху поднос и се настанихме на леглото. Ядохме студено пилешко.

— И четирите склада са изгорели — продължи Роскоу. — Всичко е обсипано с тенекии чак до магистралата. Дошла е щатската полиция. Пратили са пожарни чак от Атланта и Мейкън.

— Значи щатската полиция? — запитах аз.

Тя се разсмя.

— И още кой ли не. Всичко се е разраснало като лавина. От пожарната в Атланта викнали службата за борба с тероризма заради експлозиите. Онези пък никъде не мърдат, без да се обадят на ФБР, да не би наистина да открият терористи. А тая сутрин дошла и Националната гвардия.

— Националната гвардия ли? Защо?

— Това е най-веселото. Финли казва, че снощи, като гръмнал покривът на склада, горещият въздух разпилял парите на всички страни. Помниш ли как горяха и падаха върху нас? Милиони долари са разсипани на километри наоколо. Вятърът ги разпилял по ниви и пътища. Естествено, повечето са обгорени, но има и съвсем здрави. От разсъмване хиляди хора са хукнали да ги събират. Затова Националната гвардия дошла да разпръсне тълпите.

Хапнах още малко. Замислих се.

— Само губернаторът може да повика Националната гвардия, нали така?

Тя кимна. Устата й беше пълна с пилешко.

— И губернаторът е в играта. Носят се всякакви слухове. Май всички знаят, че с фондацията е свършено. Според Финли половината твърдят, че изобщо нямали представа каква игра се върти, а другите са се побъркали, че ще им спрат седмичните хилядарки. Да беше видял Ено. Побеснял е.

— Финли тревожи ли се? — запитах аз.

— Нищо му няма. Потънал е в работа, естествено. Сега сме само четирима полицаи. Финли, аз, Стивънсън и дежурният. Финли казва, че ще ни трябват поне два пъти повече хора, но и толкова сме много, защото вече няма субсидии от фондацията. Както и да е, никой не може да уволнява и назначава без подпис на кмета, а сега си нямаме кмет, нали?

Седях на леглото и дъвчех. Проблемите се сипеха като градушка. Досега не ги бях виждал ясно. Но вече виждах. В ума ми възникна огромен въпрос. Въпрос към Роскоу. Исках да го задам веднага и да получа искрен, спонтанен отговор. Не исках да го обмисли предварително.

— Роскоу — рекох аз.

Тя ме погледна. Изчака.

— Какво ще правиш сега?

Тя учудено вдигна вежди.

— Сигурно ще се скапя от работа. Има много за вършене. Трябва да възродим целия град. Може пък и да създадем нещо по-добро, нещо достойно. И аз мога да дам голям принос. Ще мръдна едно-две стъпала нагоре. Наистина се вълнувам. Чакам с нетърпение какво ще стане. Този град е мой и най-после ще сторя нещо за него. Може да вляза в градската управа. Може дори да се кандидатирам за кмет. Страхотно, нали? След толкова много години кмет Роскоу вместо кмет Тийл.

Гледах я. Отговорът беше прекрасен, но неподходящ за мен. Не ме устройваше. Не исках да я разубеждавам. Не исках да я притискам. Точно затова зададох въпроса още сега, преди да й кажа какво се налага. Исках откровен, истински отговор. И го получих. Така бе най-добре за нея. Тук беше нейният град. Ако някой можеше да оправи нещата, това бе тя. Ако някой трябваше да стои тук и да се скапва от работа, това бе тя.

Ала този отговор не ме устройваше. Защото вече знаех, че трябва да си вървя. Знаех, че трябва да се измъкна час по-скоро. Лошото предстоеше тепърва. Цялата работа вече не беше в наши ръце. Дотук вършех всичко заради Джо. Личен въпрос. Сега бе станал обществен. Беше се пръснал из цялата проклета околност също като онези обгорели долари.

Роскоу вече бе споменала губернатора, Министерството на финансите, Националната гвардия, щатската полиция, ФБР, пожарникарите от Атланта. Седем-осем солидни държавни организации щяха да търсят под лупа какво е станало в Маргрейв. И нямаше да си затварят очите. Щяха да обявят Клайнър за фалшификатор на века. Щяха да открият, че кметът е изчезнал. Щяха да разберат, че са били замесени четирима полицейски служители. ФБР щеше да търси Пикар. Интерпол щеше да се намеси заради венецуелската връзка. Натискът щеше да бъде страхотен. Цял куп държавни организации в луда надпревара за резултати. Щяха буквално да разровят градчето.

И все някой щеше да ме надуши. Аз бях чужденец, попаднал където не трябва и когато не трябва. За броени минути щяха да разберат, че съм брат на убития държавен служител, от когото е тръгнала цялата работа. Щяха да ме огледат внимателно. Някой щеше да си рече: отмъщение. После да ме бутнат зад решетките и да се хванат на работа.