Лий Чайлд - Място за убиване

После всичко се обърка. Видях го как става с онзи ужасяващо бавен ритъм, който идва, когато мисълта е по-бърза от мускулите. Дясната ми ръка извиваше пистолета наляво, за да засече Клайнър, докато тича към пушката. Но Клайнър се хвърли надясно. Хвърли се в отчаян плонж през планината към мястото, където Тийл бе изтървал оръжието. Нямаше да тича до пушката си. Щеше да стреля с тази на Тийл. И да използва същата убийствена геометрия, от която се плашех. Видях как ръката ми сменя посоката. Описваше из въздуха изящна дъга, изоставайки само с част от секундата след Клайнър, който се премяташе през вихрушка от долари. После чух как долу изтрещя служебната врата. Шумът се смеси с ехото на изстрела, който току-що бе убил Тийл, и аз видях Пикар да залита през склада.

Беше без сако, огромната му бяла риза бе цялата в кръв. Видях го как пристъпва срещу жените с грамадни, несигурни крачки. Въртеше глава, а дясната му ръка вихрено се надигаше към мен. Зърнах револвера — малък като играчка в юмрука му. Зърнах как Клайнър стигна до пушката на Тийл, наполовина потънала в доларите.

Видях как сините пламъчета се стрелват нагоре по огромната дюна от долари. Видях как Роскоу бавно извива глава да ме погледне. Видях как Чарли Хъбъл бавно се върти в обратна посока, за да види какво става с Тийл. Видях как отваря уста за писък. Ръцете й плавно пълзяха нагоре, устата продължаваше да се отваря, очите й се затваряха. Писъкът долетя до мен, сля се със заглъхващото ехо от изстрела и трясъка на вратата.

Впих ръка в парапета и с всичка сила се наклоних напред. Завъртях пистолета право надолу, стрелях и улучих Пикар в дясното рамо част от секундата преди неговият револвер да ме уцели. Видях го да рухва на пода сред гейзер от кръв и завъртях пистолета обратно към Клайнър.

Умът ми работеше хладно и безпристрастно. Просто решаваше механична задача. Бях напрегнал рамо, тъй че мощният откат да подметне ръката ми нагоре. Така печелех част от секундата, за да завъртя прицела към отсрещния край на склада. Усетих по удара върху дланта си как горещите газове изхвърлиха гилзата и наместиха нов патрон. Клайнър повдигаше дулото сред бавна доларова виелица и зареждаше патрон в цевта. През грохота на изстрела, с който бях повалил Пикар, чух зловещото двойно прещракване.

Умът ми безстрастно пресметна, че Клайнър ще стреля почти хоризонтално, за да ме улучи с горния край на оловното ветрило, а с долния да обезглави Роскоу и Чарли. Подсказа ми, че моят куршум ще прекоси склада за седем стотни от секундата и трябва да се целя някъде около дясното му рамо, за да отклоня пушката от жените.

След това мозъкът ми просто изключи. Подхвърли решението и седна ухилен някъде настрани да гледа как се мъча да извъртя ръка, преди Клайнър да е надигнал пушката. Беше като мъчително бавно надбягване. Бях се провесил през парапета и мудно извъртах ръка, сякаш надигах огромна тежест. На трийсет метра от мен Клайнър също тъй бавно вдигаше пушката, като че я вадеше от тресавище. Двете дула пълзяха нагоре сантиметър по сантиметър, градус по градус. Нагоре и все по-нагоре. Цяла вечност. Цял един живот. Нови пламъчета избухваха в подножието на планината. Плъзваха напред и нагоре. Клайнър бе оголил жълтите си зъби във вълча усмивка. Чарли пищеше. Роскоу падаше напред към бетонния под бавно като перце. Ръката ми и пушката на Клайнър лазеха нагоре сантиметър по сантиметър.

Моята ръка изпревари. Стрелях, улучих Клайнър високо отдясно в гърдите и тежкият едрокалибрен куршум го завъртя. В мига, когато натискаше спусъка, дулото се стрелна настрани. Сетне пушката изгърмя от упор право в огромната книжна планина. Въздухът мигом се изпълни с микроскопични парченца хартия. Късчета от еднодоларови банкноти се разхвърчаха из целия склад. Носеха се като непрогледна виелица и лумваха от пръв допир с пламъците.

После времето се завърна и аз вече тичах надолу по стълбата. Пламъците лакомо гълтаха мазната планина. Промъкнах се през пушека и сграбчих с едната ръка Роскоу, а с другата Чарли. Вдигнах ги от земята и ги помъкнах обратно към стълбата. Усещах как изпод голямата врата нахлува ураган, за да подхрани с въздух пожара. Целият огромен склад се обгръщаше в пламъци. Колосалната дюна пари просто избухна. Тичах отчаяно към стъпалата, мъкнейки двете жени.

И налетях на Пикар. Той изведнъж изникна от пода пред мен и сблъсъкът ме отхвърли назад. Стоеше грамаден като ранен великан и ревеше от ярост. От разкъсаното му дясно рамо бликаше кръв. Цялата му риза беше мокра и алена. Замаяно се надигнах от пода и той ме удари с лява ръка. Залитнах от жестокия удар. Той замахна още веднъж, улучи ме по ръката и пустинният орел издрънча върху бетона. Наоколо пожарът бушуваше, дробовете ми изгаряха и не чувах нищо друго освен истеричните писъци на Чарли Хъбъл.