Лий Чайлд - Място за убиване

Чух как стъпките на Финли звънтят тихичко по стъпалата. Пропълзях назад и го посрещнах на площадката.

— В колата са — прошепна той. — Как е тук?

— Две пушки в бойна готовност — отвърнах аз. — На Роскоу и Чарли засега им няма нищо.

Той се озърна към ярката светлина и тихото шумолене.

— Какво правят вътре?

— Ела да видиш — прошепнах аз. — Само че гледай първо да си прехапеш устните.

Вмъкнахме се вътре. Пропълзяхме до прозорците. Бавно надигнахме глави. Финли погледна към фантастичната сцена долу. Дълго стоя така. Очите му шареха насам-натам. Накрая се завъртя към мен. Наистина бе прехапал устни.

— Господи — прошепна той.

Кимнах назад. Пропълзяхме на пожарната стълба.

— Господи — отново прошепна Финли. — Представяш ли си?

Поклатих глава.

— Не. Не мога да си го представя.

— Какво ще правим сега? — запита той.

Направих му знак да чака на площадката. Промъкнах се вътре и надникнах през прозореца. Огледах целия склад. Запомних къде седи Тийл, огледах вътрешната врата на канцеларията, проверих каква видимост има Клайнър, прецених накъде биха тръгнали Роскоу и Чарли. Пресметнах ъглите и разстоянията. Стигнах до конкретно решение. Никак нямаше да е лесно.

Клайнър старши беше най-близо до нас. Роскоу и Чарли работеха между него и Тийл. Тийл беше опасен, защото се намираше в дъното на склада. Когато излезех на вътрешната стълба, и четиримата щяха да ме погледнат. Клайнър щеше да вдигне пушката. Тийл също. И двамата щяха да стрелят.

Клайнър имаше добра позиция — изстрел под ъгъл шейсет градуса, като стрелба по диви патици. Но Роскоу и Чарли бяха долу, между мен и Тийл. А той щеше да стреля под по-малък ъгъл. Седеше на три метра височина. От разстояние трийсет метра трябваше да се прицели десет метра нагоре. Значи сравнително малък ъгъл. Убийственият оловен сноп щеше да закачи и жените. Да ги убие. Щом Тийл вдигнеше поглед към мен и натиснеше спусъка, Роскоу и Чарли щяха да умрат.

Пропълзях назад и излязох на площадката до Финли. Наведох се и взех пластмасовото шише. Подадох му го заедно с кибрита. Обясних шепнешком какво да направи. Пошушукахме още малко, после той бавно слезе надолу по металното стълбище. Аз се промъкнах през канцеларията и предпазливо оставих пустинния орел на пода до вътрешната врата. С вдигнат предпазител. Върнах се към прозореца. Надигнах глава и зачаках.

Минаха три минути. Гледах към отсрещния край на голямата врата. Гледах и чаках. Взирах се през цялото огромно пространство в процепа между вратата и бетонния под, точно по диагонал срещу мен. Гледах и чаках. Четири минути. Дребните фигурки долу продължаваха да се трудят. Роскоу и Чарли тъпчеха кашоните под зоркия поглед на Тийл. Клайнър се изкатери нагоре и взе да събаря с ритници нови купища долари към жените. Пет минути. Клайнър бе оставил пушката. Сега се намираше на десет метра от нея. Разрови се из парите и събори малка лавина, която спря пред нозете на Роскоу. Шест минути. Седем.

Сетне видях как под вратата плъзна тъмна струя бензин. Взе да се събира на локвичка. Продължаваше да приижда. Стигна в подножието на огромната дюна от долари само три метра по-долу от Тийл. Постепенно растеше. Тъмно петно върху бетона. Клайнър продължаваше да разравя планината на десетина метра от Тийл. И на същото разстояние от оръжието си.

Пропълзях до вътрешната врата. Бавно придърпах дръжката надолу. Усетих как езичето хлътна навътре. Взех пистолета. Открехнах вратата. Върнах се до прозореца. Погледнах растящата локва бензин.

Боях се, че Тийл ще надуши миризмата. Това бе най-слабата точка в целия план. Но той не можеше да надуши нищо. Защото целият склад бе изпълнен с поразителен, задушлив мирис. Още щом открехнах вратата преди малко, този мирис буквално ме блъсна в главата. Тежък, кисел, мазен мирис. Дъх на пари. Милиони и милиони смачкани мазни банкноти излъчваха миризмата на потни длани и мръсни джобове. Миризмата висеше из въздуха. Същата, която бях доловил около празните кашони в гаража на Шърман Столър. Киселият дъх на вехти пари.

Сетне видях как пламъчето плъзна под вратата. Финли бе пуснал клечката. Ниско, синкаво пламъче. То пробяга напред и разцъфна над локвата като огромно цвете. Достигна подножието на чудовищната зелена планина. Видях как Тийл врътна глава и се втренчи, застинал от ужас.

Пристъпих към вратата и се промъкнах напред. Вдигнах пистолета. Подпрях китка върху парапета. Дръпнах спусъка и от трийсет метра пръснах главата на Тийл. Куршумът го улучи в слепоочието и разпиля черепа му по цялата стена отзад.