Лий Чайлд - Място за убиване

Пикар бе загубил револвера си. Стоеше пред мен, залиташе напред-назад и надигаше грамадната си лява ръка за нов удар. Хвърлих се под замаха и го ударих с лакът в гърлото. Ударих както никога през живота си. Но той само разтърси глава и пристъпи напред. Завъртя чудовищния си юмрук и с един удар ме прати в пламъците.

Нагълтах дим и се търкулнах обратно. Пикар пристъпи насреща. Стоеше сред вихрушка от горящи пари. Приведе се и ме ритна в гърдите. Сякаш ме блъсна камион. Якето ми пламна. Смъкнах го и замерих Пикар. Но той само бутна якето настрани и надигна крак за ритника, с който щеше да ме убие. И изведнъж тялото му се разтресе, сякаш отзад някой го бъхтеше с чук. Видях как Финли стреля по него с револвера, който бе взел от участъка. Изстреля в гърба му шест куршума. Пикар се завъртя и го погледна. Прекрачи насреща му. Револверът на Финли само изщрака. Беше празен.

Зашарих с ръце по горещия бетон. Напипах израелския пистолет, грабнах го и прострелях Пикар в тила. Черепът му избухна. Краката му се подгънаха и той започна да пада. Надупчих го още четири пъти, преди да докосне пода.

Финли стисна ръката на Чарли и побягна от пламъците. Аз грабнах Роскоу, хукнах нагоре по стъпалата и прекосих тичешком канцеларията. Когато от вратата зад нас изригнаха пламъци, вече бягах надолу по пожарната стълба. Хвърлих се през отвора в оградата. После прихванах Роскоу по-удобно и изтичах към дървото.

Зад нас нажеженият въздух изхвърли нагоре покрива на склада и пламъците се извисиха на трийсет метра в нощното небе. Наоколо падаха пламтящи парченца от долари. Складът се превръщаше в пещ. Усещах жегата с гърба си, а Роскоу ме пердашеше с длани, за да гаси горящите хартийки. Стигнахме до дървото. Не спряхме. Продължихме да тичаме към пътя. Още двеста метра. Още сто. Изотзад долиташе скърцане и метален трясък от разпадането на склада. Пред нас Хъбъл стоеше до бентлито. Той отвори широко задната врата и изтича да седне зад волана.

Четиримата се натъпкахме на задната седалка и Хъбъл настъпи педала. Колата полетя напред и вратите сами се захлопнаха. Децата бяха отпред. И двете пищяха. Чарли пищеше. Роскоу пищеше. С някакво хладно любопитство забелязах, че и аз крещя.

Два километра по-нататък Хъбъл спря. Криво-ляво се измъкнахме от колата. Прегръщахме се, целувахме се, плачехме и залитахме из калта край старото областно шосе. Семейство Хъбъл се бяха събрали заедно. Ние с Роскоу и Финли стояхме малко по-настрани. После Финли се дръпна и взе да танцува като луд със смях и крясъци. Нямаше и помен от бостънската му сдържаност. Роскоу се сгуши в прегръдките ми. Аз гледах далечния пожар. Ставаше все по-свиреп. И по-висок. Вече бе обхванал съседния склад. Чували селитра и варели газьол избухваха като бомби.

Всички се загледахме в огнения ад. Стояхме в неравна редица край пътя. От два километра гледахме истинска огнена буря. Пламтящите гейзери достигаха триста метра височина. Запалени варели изхвръкваха като от минохвъргачка. Горящи пари изпълваха небето с милиони оранжеви звезди. Беше същински ад.

— Господи — рече Финли. — Ние ли го направихме?

— Ти го направи, Финли — отвърнах аз. — Ти пусна клечката.

Прегърнахме се със смях. Танцувахме, смеехме се и се тупахме по гърбовете. Подхвърляхме децата нагоре и ги целувахме. Хъбъл ме прегърна и заблъска с юмрук по гърба ми. Чарли ме целуна. Вдигнах Роскоу на ръце и я целунах с всичка сила. Тя се вкопчи в мен с ръце и крака. Целувахме се тъй, сякаш от това зависеше животът ни.

После бавно и тихо подкарах към града. Роскоу и Финли се сместиха до мен. Хъбъл, Чарли и децата бяха отзад. Щом заревото на пожара изчезна зад хоризонта, зърнахме отпред горящия участък. На минаване намалих скоростта. Гореше здравата. Нищо нямаше да остане. Стотици хора се въртяха наоколо и гледаха. Никой не се опитваше да гаси.

Отново увеличих скоростта и продължих през смълчания град. Срещу статуята на Каспар Тийл завих надясно по Бекман. Заобиколих тихата бяла църква. Карах още километър и половина до познатата бяла кутия с номер двайсет и пет. Завих по криволичещата алея. Спрях пред вратата и изчаках семейството да се изниже навън. После завъртях колата и подкарах обратно. Спуснахме се пак до началото на Бекман. Спрях.

— Слизай, Финли.

Той ми се ухили и слезе. Отдалечи се в нощта. Пресякох главната улица и подкарах към къщата на Роскоу. Спрях отпред. Залитайки, влязохме вътре. Домъкнахме от хола скрин и подпряхме разбитата врата. Светът остана навън.