Лий Чайлд: Място за убиване

Досега се побърквах от страх за хлапетата. Те правеха проклетата задача почти невъзможна. Хиляди пъти го бях обмислял. Прехвърлях в главата си куп военни сценарии, търсейки печелившия вариант. Така и не го открих. Рано или късно работите тръгваха на зле. Както казват в щабната академия, незадоволителен резултат. В крайна сметка пушките неизменно разпиляваха децата на късчета из целия склад. Около пушките просто не бива да има деца. А аз винаги си представях четиримата заложници и двете пушки на едно и също място. Представях си как децата бягат, Чарли пищи, а огромните пушки тътнат. Всичко това едновременно. Не намерих решение. Ако можех, бих дал всичко на този свят, за да открия двете деца заспали някъде настрани. И това се случи. Случи се. Възторгът ревеше в гърдите ми като побесняла тълпа запалянковци.

Обърнах се към другите двама. Хванах ги зад вратовете и дръпнах главите им. Зашепнах едва доловимо:

— Хъбъл, вземи момичето. Финли, момчето. Запушете им устите. Нито звук. Отнесете ги до дървото. Хъбъл, ти ще ги отведеш в колата. Стой при тях и чакай. Финли се връща тук. Действайте. Съвсем тихо.

Измъкнах пустинния орел и вдигнах предпазителя. Подпрях ръка на рамката и се прицелих към отсрещната врата. Финли и Хъбъл се промъкнаха в канцеларията. Направиха го както трябва. Приведени. Съвсем тихо. Притиснаха с длани детските личица. Грабнаха децата. Промъкнаха се назад. Изправиха се и заобиколиха дулото на грамадния пистолет. Децата се събудиха и взеха да ритат. Хъбъл и Финли тихо заслизаха надолу. Аз отстъпих към края на площадката. Подбрах ъгъл, за да ги прикривам през цялото време. Гледах ги как се спускат бавно по стълбата, стъпват долу, стигат до оградата и минават през отвора. Прекосиха яркия лъч в полето на десет метра под мен, сетне изчезнаха в мрака.

Отпуснах се. Свалих пистолета. Напрегнах слух. Не чух нищо освен глухо шумолене из металния склад. Промъкнах се в канцеларията. Пропълзях до прозорците. Бавно надигнах глава и погледнах надолу. Зърнах нещо, което нямаше да забравя до края на живота си.

По тавана на склада висяха десетки ярки прожектори. Вътре бе светло като ден. Помещението бе дълго около двайсет и пет метра и широко около трийсет. До тавана трябва да имаше към осемнайсет метра. И всичко това бе натъпкано с еднодоларови банкноти. Гигантска дюна пари изпълваше цялото пространство. В дъното достигаше петнайсет метра височина. Спускаше се надолу като планински склон. Планина от пари. Титаничен зелен айсберг. Беше нещо огромно.

В дъното на склада видях Тийл. Седеше в подножието, на височина около три метра. С пушка върху коленете. В сравнение с чудовищната зелена камара приличаше на джудже. Доста по-близо до мен забелязах Клайнър старши. Седеше по-нависоко. Върху четирийсет тона пари. Също с пушка на коленете.

Двете пушки се целеха в Роскоу и Чарли Хъбъл. Виждах дребните им фигурки на десетина метра под себе си. Бяха ги принудили да работят. Роскоу въртеше лопата за сняг. От онези, големите, с които в северните щати разчистват пътеки през зимата. Избутваше доларовите преспи към Чарли. Чарли събираше парите с градинско гребло и ги тъпчеше в кашони. Отстрани имаше цяла редица запечатани кашони. Отпред се извисяваше доларова грамада. Двете се трудеха далеч долу като мънички мравки пред планина от банкноти.

Не смеех да дишам. Бях като омагьосан. Гледката беше невъобразима. Край голямата врата видях черния пикап на Клайнър. До него стоеше белият кадилак на Тийл. Не бяха малки коли. Но изобщо не можеха да се мерят с купчината пари. Бяха като играчки на плажа. Смразяваща гледка. Фантастична, приказна сцена. Като огромна пещера в мина за изумруди от някаква древна легенда. И всичко това осветено от десетки прожектори. Дребни фигурки далеч долу. Не вярвах на очите си. Хъбъл бе казал, че милион едно доларови банкноти са страхотна гледка. А аз гледах четирийсет милиона. Най-много ме поразяваше височината. Грамадата се извисяваше чак до тавана. Беше десет пъти по-висока от двете нищожни фигурки в подножието. По-висока от къща. От две къщи. Невероятно. Складът беше огромен. И претъпкан с пари. Четирийсет милиона еднодоларови банкноти.

Двете жени се движеха мудно, грохнали от умора като изтощени десантчици в края на жестоко учение. Работеха механично, полузаспали, а умовете им плачеха за почивка. Тъпчеха по кашоните шепа след шепа от колосалния доларов куп. Безнадеждна задача. Оттеглянето на бреговата охрана бе изненадало Клайнър. Той нямаше готовност. Складът беше безнадеждно задръстен. Сега принуждаваха Чарли и Роскоу да работят до изнемогване като робини. Тийл и Клайнър бяха поели ролята на надзиратели. Но се чувстваха неспокойни, сякаш знаеха, че вече всичко е свършено. Огромният куп пари щеше да ги погребе. Да ги затрупа, додето се задушат.