Лий Чайлд - Покушението

— Хайде, доскоро — прошепна тя. После се обърна и закрачи на запад през гробището.

Ричър я проследи с поглед, докато премина ниската ограда, обърна се леко на юг и изчезна в мрака. После се приближи до основата на камбанарията, притисна се с лице към центъра на западната фасада и пресметна наум местоположението на шевролета. Протегна ръка назад и леко встрани по мисления азимут, после направи няколко широки крачки заднишком, като същевременно с всяка крачка леко изместваше ръката си встрани, за да компенсира ъгъла и да не се отклонява от набелязаната точка. Приклекна и постави карабината на земята така, че дулото й да сочи в същата посока. После отиде до юкона, облегна се на задната врата и зачака зазоряването.

Изгревът настъпи бавно и величествено. Най-напред моравият цвят изсветля и почервеня в основата си, и се разпростря настрани и нагоре, докато половината от небето заискри в алено. После на триста километра на изток от тях, някъде над Южна Дакота, се зароди огромно оранжево сияние, земята се претърколи устремно напред да го пресрещне и първата тънка люспа от слънчевия диск проби над хоризонта. Небето се обагри в ярко розово. Високо нагоре, към зенита, продълговати белезникави облаци припламнаха в червено.

Ричър изчака слънцето да се издигне достатъчно, за да го заболят очите, след това отключи юкона и запали двигателя. Наду клаксона и пусна радиото с пълна сила. Намери на скалата някаква станция за рок музика. През отворената врата на колата дивашко думкане разцепи утринната тишина. Той вдигна от земята заредената М–16, свали със замах предпазителя и изстреля един кратък откос във въздуха на запад и леко вляво, на юг, току над скрития в тревата шевролет. Миг след това откъм югозапад се чу отговорът на картечния МП5 на Нили, превключен на къси редове от по три патрона. Поради по-бързия темп на стрелба на австрийското оръжие трите изстрела се сляха в един оглушителен трясък, придружен от характерното чаткане на изхвърчала на гилзите. По звука Ричър определи, че Нили е заела позиция на стотина метра на юг от шевролета и стреля право на север над главите им. Ричър пусна още един кратък откос откъм изток, после тя още един троен откъм юг. Ехото подхвана този странен диалог и го запокити на десетки километри над смълчаната прерия, слят в едно-единствено кратко изречение:

Ние… знаем… че сте… там!

Ричър изчака трийсет секунди по план. Откъм джипа не последва никакъв отговор. Никакви светлини, никакво раздвижване, никакъв ответен огън. Той отново вдигна карабината, прицели се високо и натисна спусъка: Ние. Далеч вляво Нили отговори: знаем. После пак той: че сте. И пак Нили: там.

Никакъв отговор. За секунда той си помисли, че може да са се преместили в последния момент. Като нищо са сменили тактиката и заели позиция източно от църквата. Наистина, трябваше да са пълни идиоти, за да атакуват срещу слънцето. Той се извърна назад, но не видя нищо освен трескаво палене на лампи в прозорците на градеца. Обърна се отново напред и тъкмо вдигна пушката за стрелба, когато шевролетът изскочи като изхвърлен от пружина от тревата на сто и петдесет метра право срещу него. За миг утринното слънце хвърли златист и сребърен отблясък върху задната му врата и голямата хромирана броня. Тежката машина се оттласна от първата гърбица, прелетя няколко метра във въздуха, после падна върху колелата си и рязко ускори по посока на запад.

Ричър хвърли пушката на задната седалка на юкона, затвори вратата, спря радиото и даде газ направо през гробовете. Помете ниската ограда на гробището и се понесе през високата трева. С остър завой, като едва не я преобърна, той насочи машината на югоизток през убийствения терен. Колата подскачаше през дупки и гърбици, каросерията бясно се тресеше, накланяше се опасно встрани, ресорите жално квичаха. Той пусна едната си ръка от волана, докато закопча колана и се пристегна здраво. Изведнъж високата трева вляво от пътя му се разтвори и Нили се хвърли към юкона. Ричър удари спирачките, тя отвори със замах задната врата и се тръшна на седалката. Той отново даде газ, докато Нили с котешка гъвкавост се провря между облегалките и седна отпред до него. Закопча колана, стисна картечния пистолет между коленете си и се подпря с две ръце на арматурното табло, сякаш се возеше на някакво влакче на ужасите.

— Дотук повече от добре! — извика тя задъхана.

Ричър даде газ и завъртя волана на север, докато пресякоха ивицата отъпкана трева, която шевролетът бе оставил след себе си. Той коригира посоката и даде газ. Влакчето на ужасите беше детска игра в сравнение с терена, по който се носеха. Грамадният джип подскачаше от гърбица на гърбица, четирите му колела се откъсваха за миг от земята, след което тежко падаше обратно само за да отхвръкне отново от следващото препятствие. Двигателят виеше като ранено животно. Воланът се дърпаше и гърчеше в ръцете му и го удряше през палците. Той разпери пръсти и се опитваше да шофира само с дланите си, докато се молеше да не счупят някоя ос.