Лий Чайлд - Покушението

Ричър на свой ред погледна часовника си и се опита да потисне надигащата се в него паника.

— Поеми волана — каза той. — Продължавай да лашкаш колата напред-назад.

После се извърна назад и грабна ръкавиците си. Откопча колана, отвори вратата и спусна крака на снега.

— Ако тръгне, не спирай за нищо на света — извика той.

Хлъзгайки се и залитайки, той заобиколи и застана зад джипа. Разрита снега с обувките си, докато намери здрава опора върху скалата. Нили се прехвърли на шофьорската седалка. Запревключва лоста напред-назад, напред-назад, докато налучка верния ритъм. Джипът подскачаше върху пружините си, гумите свистяха на място, но започнаха и мъчително да зацепват. Стъпка напред, стъпка назад. Ричър се облегна с гръб на задната врата и подложи ръце под бронята. Влезе в ритъма на юкона. Когато джипът връщаше назад, той се отдръпваше, за да не го сгази; когато настъпваше напред, напрягаше мускули и го тласкаше с цялата сила на тялото си. Грайферите на гумите бяха пълни с бели йероглифи от пресован сняг. Те се превъртаха бясно във въздуха; ауспухът бълваше синкав дим покрай коленете му. Ричър се дърпаше напред и после буташе назад с гръб, дърпаше се и буташе. Колата вече изминаваше по две стъпки на ход вместо една. Две напред, две назад. Пръстите му стискаха като клещи бронята. Вятърът откъм запад го шибаше право в лицето. Започна да си брои: Едно, две… триии! Едно, две… триии! С всеки напън джипът изминаваше вече по три стъпки. Три напред, три назад. Следите от подметките му по снега заприличаха на отпечатък от гъсенична верига. Едно, две… триии! Едно, две… триии! На последното три той се изправи в цял ръст и с нечовешка сила оттласна джипа с гърба си. Гумите за миг зацепиха, джипът помръдна напред, после отново загуби опора и се хлъзна назад в канавката. Задната врата го блъсна в гърба. Той залитна напред и с краката си потърси здрава почва. Възвърна ритъма на тялото си. Едно, две… триии! Въпреки студа беше облян в пот. Още един тласък и усети как джипа вече го няма зад него, и падна възнак в снега.

Ричър лежеше по гръб сред облак бензинов дим. Джипът беше на шест-седем метра по-нататък и продължаваше да се отдалечава. Той се претърколи и скочи на крака. Нили караше толкова бавно, колкото изобщо беше възможно, без да заседне отново. Той я подгони, залитайки през дълбокия сняг. Влезе в следата от гумите и затича по-бързо. Джипът стигна до поредния наклон. Нили даде газ, за да не заседне, и Ричър отново изостана. Той се затича с всички сити, като забиваше носовете на обувките си в снега, за да не се хлъзга. Като стигна най-високата точка, Нили забави за миг, докато джипът прехвърли билото и забоде муцуна надолу. За секунда Ричър видя изотзад шасито, задния диференциал, резервоара за бензин. Нили задържаше леко спирачката, докато той я настигна и отвори задната врата. Джипът продължаваше да пълзи надолу; той се затича успоредно с него, набра скорост и с един скок се метна вътре. Издърпа се с ръце на седалката, затръшна вратата и в този момент тя даде газ докрай. Влакчето на ужасите потегли отново.

— Колко е часът? — изкрещя Нили.

Ричър стисна с ръка китката си, за да не се тресе, и погледна часовника. Беше толкова задъхан, че не можеше да говори. Затова само поклати глава. Бяха изостанали с близо десет минути, които можеха да се окажат решителни. След още петнайсетина шевролетът щеше да пристигне на изходна позиция, а след още пет хеликоптерът с Армстронг щеше да кацне пред църквата. Нили не вдигаше крака си от газта. Юконът прескачаше гърбиците, забиваше се с муцуната напред в преспите на дъното, изкачваше се по склона и после всичко се повтаряше отначало. Сега, когато вече не стискаше волана. Ричър нямаше никаква опора и се мяташе като дрипа из купето. От време на време се опитваше да различи стрелките на часовника си. После вдигаше очи напред и се взираше далеч на изток, но слънцето го заслепяваше и той отново свеждаше поглед надолу и опипваше терена. От шевролета нямаше и следа. Виждаха се само следите от гумите му — два успоредни коловоза, които се пресичаха напред в безкрайността като стрела, безмилостно насочена към Грейс. В тях вече се бяха образували ледени кристали, които грееха в червено и златно на лъчите на утринното слънце.

После изведнъж посоката им се смени. Следите от шевролета завиваха под деветдесет градуса наляво и се губеха в едно напречно дере.

— Сега какво? — извика Нили.

— Карай след тях! — отвърна Ричър.