Лий Чайлд - Покушението

Дерето беше дълбоко и тясно и приличаше на окоп със стръмни стени. Следите на шевролета се виждаха по дъното на около петдесет метра в едната посока, след което изчезваха зад огромна скала с размерите на къща. Миг преди колата да се понесе надолу по склона, Нили натисна спирачките. Мозъкът на Ричър работеше трескаво. Тъкмо когато Нили вдигна крак от спирачката и настъпи газта, вътрешният му глас изкрещя: Засада!!! В това време колелата на юкона вече бяха влезли в дирите на шевролета и двутонната маса ги повлече по стръмния заледен скат. Изведнъж право напред видяха шевролета, който бе излязъл от прикритието си и се носеше на заден ход към тях. Преди още юконът да бе успял да спре, Нили вече беше скочила от шофьорската врата и пълзеше нагоре по склона. Джипът занесе и се заби с предницата си в една снежна пряспа. Вратата на Ричър се оказа блокирана от снега. Заблъска я с всички сили отвътре, докато се открехна леко и той успя да се измъкне навън. През това време шофьорът на шевролета се изсипа от своята врата, претърколи се и падна по лице в снега. Ричър измъкна щаера от джоба на якето си, прегази снега до задницата на юкона, заобиколи и запълзя през снега откъм другата му страна. Шофьорът на шевролета държеше пушка в ръцете си и като се подпираше с нея, за да не се хлъзне, затича към скалата за прикритие. Беше мъжът от Бисмарк. Това беше извън всякакво съмнение. Същото изпито лице с хлътнали бузи, същото длъгнесто тяло. Дори същото дълго палто, което се развяваше, докато той газеше из пряспата, а покрай коленете му се образуваха малки вихрушки от натрупания сняг. Ричър вдигна пистолета, подпря се на калника и се прицели в главата на мъжа. Пръстът му обра мекия спусък. В този момент зад гърба му се чу глас. Силен, рязък и нетърпящ възражение.

— Не стреляй! — извика гласът.

Ричър се обърна и видя втория мъж на десетина метра зад себе си. Нили се препъваше през снежните преспи на половин метър пред него. С лявата си ръка той държеше нейния „Хеклер & Кох“ встрани от тялото си, а с дясната бе опрял пистолет в тила й. Беше мъжът от видеозаписа в гаража. Това също беше извън всякакво съмнение. Нисък и широкоплещест, леко късокрак, с палто от туид. Този път беше гологлав. Лицето му беше същото като на мъжа от Бисмарк, малко по-бузесто. Същата сламеноруса, прошарена коса, малко по-гъста. Наистина бяха братя.

— Хвърлете оръжието, сър! — извика той.

Уставна полицейска реплика, изречена с уставен полицейски тон. Устните на Нили се раздвижиха: съжалявам. Ричър обърна пистолета в ръката си и го хвана за цевта.

— Хвърлете го на земята, сър!

Братът от Бисмарк смени посоката и заора през преспите към тях, като вдигна пушката. Също щаер — издължено красиво оръжие, цялото покрито със сняг. Дулото сочеше право в главата на Ричър. На ниското утринно слънце цевта хвърляше триметрова сянка. А какво ще стане с моето самотно легло в мотела? — помисли си Ричър. Във въздуха се носеха снежинки, студът хапеше лицето. Той замахна и хвърли щаера високо във въздуха. Пистолетът описа грациозна дъга и падна на десетина метра, като се зарови дълбоко в снега. Мъжът от Бисмарк бръкна с лявата си ръка в джоба и измъкна полицейска значка. Вдигна я нависоко. Беше златна, монтирана върху поизносен кожен калъф. Кожата беше станала кафява с времето. Дулото на пушката се залюля. Мъжът прибра значката в джоба си, опря приклада на рамо и дулото отново застина право в целта.

— Ние сме полицейски служители — каза той.

— Знам това — отвърна Ричър. Огледа се.

Снегът продължаваше да вали. Снежинките танцуваха във въздуха и го шибаха през лицето. Дерето приличаше на пещера, само дето нямаше покрив. Едва ли можеше човек да си представи по-самотно място на света. Мъжът от гаража блъсна Нили напред. Тя се препъна, той я настигна с една крачка и заби дулото на пистолета в гърба й.

— А вие кои сте? — запита мъжът от Бисмарк.

Ричър не отговори. Очите му оглеждаха разположението на силите. Не беше благоприятно. И двамата бяха по на три метра и половина от него, при това в различни посоки, а снегът беше мек и хлъзгав.

Мъжът от Бисмарк се усмихна.

— Дошли сте, за да оправяте света и да пазите демокрацията, така ли?

— Дошъл съм, защото си калпав стрелец — отвърна Ричър. — Във вторник застреля не тоя, в когото се целеше. — После той бавно и много внимателно вдигна ръкава на якето и си погледна часовника. Усмихна се. — Днес пак се провалихте. Вече е късно. Изтървахте го.