Лий Чайлд - Покушението

— Идват насам, нали? — запита той. — Онези хора, които убиха дъщеря ми? След като Армстронг ще бъде тук…

— Може вече да са дошли — отвърна Ричър.

Мистър Фрьолих поклати глава.

— Ако бяха тук, щеше да се разчуе.

— Видяхте ли един златист джип да преминава през града?

— Мина точно покрай мен. Движеше се доста бавно.

— Кой беше в него?

— Не видях. Не обичам да се заглеждам в хората.

— Е, добре — каза Ричър. — Ако чуете, че в града са пристигнали някакви непознати, веднага елате да ми кажете.

Възрастният човек отново кимна.

— Щом разбера нещо, ще ви кажа моментално. Аз винаги разбирам, ако има нещо. Тук тия работи се разчуват на минутата.

— Ние ще бъдем в камбанарията — каза Ричър.

— Вие от хората на Армстронг ли сте?

Ричър не отговори.

— Не, явно не сте — каза мистър Фрьолих. — Вие сте тук, за да отмъщавате. Око за око, нали така?

Ричър кимна.

— И зъб за зъб.

— Живот за живот.

— Два живота срещу пет, ако трябва да бъдем точни. Както и да го погледнеш, тия са на печалба.

— Вас това не ви ли смущава? — попита мистър Фрьолих.

— А вас?

Воднистите очи на възрастния човек огледаха сумрачната стая и се спряха на портрета на неговата осемнайсетгодишна дъщеря.

— Вие имате ли деца? — попита той.

— Не — отвърна Ричър. — Нямам.

— Аз също нямам. Вече. Тъй че никак не ме смущава.

Ричър се върна при юкона и взе туристическата карта от задната седалка. После се качи на камбанарията и завари Нили да се провира между южния и северния прозорец.

— Чисто е — каза тя през гръмките удари на часовника.

— Стайвесънт позвъни — каза Ричър. — На телефона на Фрьолих. Нендик се е свестил. Същият случай като с Андрети.

Той разгъна картата и я разстла на пода в камбанарията. Постави пръста си върху точката, обозначаваща Грейс. Градецът се намираше в центъра на груб квадрат, приблизително сто и двайсет на сто и двайсет километра, очертан от четири различни пътя. От дясната страна минаваше шосе 59, което водеше от Дъглас на юг през някакво селище на име Бил до друго на име Райт на север. Горният ръб на квадрата беше шосе 387, което водеше на запад от Райт до Еджъртън. И двете шосета бяха указани на картата като второстепенни. Ричър й Нили вече бяха минали по един участък от шосе 387 и знаеха, че е с доста прилично асфалтово покритие. Отляво квадратът се ограничаваше от междущатската магистрала 25, която се спускаше от Монтана на север, минаваше покрай Еджъртън и продължаваше на юг до Каспър. При Каспър магистралата завиваше почти под прав ъгъл на изток към Дъглас, описвайки и долния ръб на квадрата. От Дъглас тя отново правеше завой на юг и продължаваше към Шайен. Целият този квадрат със страна сто и двайсет километра беше разделен по вертикала на два почти равни правоъгълника от черния път, който преминаваше в посока север-юг през Грейс. Този път беше отбелязан на картата с тънка пунктирана линия. На легендата тази линия беше обозначена като третостепенен път без твърдо покритие.

— Какво мислиш? — попита Нили.

Ричър прокара пръста си по квадрата. После разшири радиуса с по още сто и петдесет километра на изток, север, запад и юг.

— Много се съмнявам, че в цялата история на Съединените щати някой просто така е преминал през град Грейс, Уайоминг. Това просто е нелогично. Защо му е на човек да преминава през тоя град? Ако пътуваш през щата в посока север-юг, няма никакъв смисъл да минаваш оттук. Да кажем, искаш да стигнеш от Каспър за Райт. От долния ляв ъгъл на квадрата до горния десен. От Каспър тръгваш по магистралата на изток за Дъглас и оттам хващаш шосе 59 на север, докато стигнеш до Райт. Няма какво да правиш в Грейс. Нито си скъсяваш пътя, нито пестиш време. Напротив, губиш време, защото по черния път се кара по-бавно. Освен това от шосето тоя път изобщо не се вижда. Прилича на някакъв коловоз, който не води за никъде. Спомняш ли си, че когато завихме по него откъм север, аз за малко щях да го пропусна и трябваше да се връщам?

— При това ние имаме туристическа карта — каза Нили. — На обикновените пътни карти нищо чудно пътят изобщо да не е отбелязан.

— Следователно тоя джип е имал причина да мине оттук — продължи Ричър. — Не го е направил по погрешка, нито просто така, за разнообразие.

— Това са били нашите хора — каза Нили.

Ричър кимна.

— Минали са да разузнаят терена.

— Съгласна съм — каза Нили. — Но дали им е харесало това, което са видели?

Ричър затвори очи. Какво бяха видели ония? Някакъв малък град без никакви надеждни укрития. Удобно място за кацане на хеликоптер на около петдесет метра от вратата на църквата. А също и един черен джип, приличен на събърбаните на тайните служби, паркиран точно пред църквата — голям, неподвижен и заплашителен. С номера от Колорадо, но нима най-близкото оперативно бюро на тайните служби не беше именно в Денвър?