Лий Чайлд - Покушението

— И двете. Главно заради нещо друго обаче.

— И няма ли да ми кажете какво искате?

— Искам да ви наема за една услуга — каза тя. — Заради нещо като посмъртна препоръка от брат ви Джо. Заради това, което ми е разказвал за вас. Ние си говорехме за вас от време на време.

Ричър отново кимна.

— Та за какво искате да ме наемете?

Фрьолих помълча още малко и после лицето й се разтегна в нерешителна усмивка.

— Тая реплика поне добре съм я отрепетирала — подхвърли тя. — Повече от веднъж.

— Ами да я чуем тогава — предложи той.

— Искам да ви наема да убиете вицепрезидента на Съединените щати.

— Нелоша реплика — каза Ричър. — И интересно предложение.

— Е, какъв е вашият отговор? — попита Фрьолих.

— Не — отвърна той. — Засега този отговор ми се струва най-безопасен.

Тя отново се усмихна с плахата си усмивка и вдигна чантичката си от седалката.

— Да ви покажа документ за самоличност…

— Няма нужда — отвърна той. — Вие сте от тайните служби на Съединените щати.

Тя го погледна одобрително.

— Доста сте бърз!

— Ами то се вижда отдалеч.

— Така ли?

Ричър кимна. Попипа десния си лакът през плата на якето. Беше натъртен и го болеше.

— Джо работеше за тайните служби — каза той. — И доколкото го познавам, работата е поглъщала цялото му време. Пък си беше и малко свит, та ако е имал приятелка, тя най-вероятно е била колежка от службата. Освен това кой друг би си дал труд да поддържа един събърбан на две години толкова чист и излъскан? И кой друг е в състояние да ме проследи толкова майсторски само по банковите ми преводи?

— Доста сте бърз, наистина! — възкликна повторно тя.

— Благодаря — отвърна той. — Само че, доколкото знам, Джо не се занимаваше с вицепрезиденти. Той работеше във финансовото разузнаване, а не в службата за охрана на Белия дом.

Тя кимна.

— От финансовото разузнаване се започва, всички сме минали оттам. Той ръководеше отдела за борба с фалшификаторите на пари. И ние наистина се познаваме от службата, както казахте. Но тогава той не пожела да ми стане гадже. Каза, че не било редно. Но аз си уредих да ме прехвърлят в охраната и щом това стана, започнахме да излизаме.

Тя отново замълча, загледана в дамската си чантичка.

— Е, и? — подкани я Ричър.

Тя вдигна поглед.

— Една нощ Джо ми подхвърли нещо. По онова време аз бях млада, доста амбициозна, както и Джо впрочем и двамата все се питахме дали сме достатъчно добри за тая професия. Оная нощ бяхме в едно такова, особено настроение и Джо каза, че най-добрият тест би бил да наемем външен човек, който да се опита да проникне до „обекта“. Просто да видим дали е възможно. Нещо като проверка на охраната в бойна обстановка, както се изрази той. Аз го запитах: имаш ли някого предвид? И той рече: ами малкият ми брат е идеален. Ако изобщо може някой да го направи, това е той. От начина, по който го каза тогава, ме побиха тръпки.

Ричър се усмихна.

— Напълно в негов стил. Джо си падаше по подобни дивотии.

— Смяташ, че е дивотия ли?

— Джо понякога вършеше доста големи глупости за безспорно интелигентен човек като него.

— Защо да са глупости?

— Защото, наемайки външен човек, достатъчно е да следиш кога ще се появи. Задачата ти става прекалено лесна.

— Не е така. Идеята беше въпросният индивид да се появи изневиделица и никой да не го познава. Ето, сега никой не знае за теб освен аз самата.

Ричър кимна.

— Може пък идеята му да не е била толкова глупава.

— Според Джо това беше единственият начин. Нали разбираш, че колкото и да се стараем, мисленето и цялата ни подготовка не излизат от определена, предварително зададена рамка. Докато Джо си каза, че трябва да се пробваме срещу външна заплаха, която да идва от неизвестен, произволен източник отвън.

— И посочи мен?

— Джо смяташе, че ти си идеален за целта.

— А защо си чакала толкова време, преди да опиташ? Когато и да се е състоял този разговор, не е било преди по-малко от шест години. Не ми казвай, че шест години си се опитвала да ме откриеш.

— Всъщност разговорът се състоя още преди осем години — каза Фрьолих. — В самото начало на връзката ни, веднага след като ме прехвърлиха в охраната. А пък да те открия ми бе нужен само един ден.

— Значи и ти си доста бърза — отбеляза Ричър. — А защо тогава си чакала осем години?

— Защото тогава нищо не зависеше от мен — обясни Фрьолих. — Но преди четири месеца ме повишиха в началник на охраната на вицепрезидента. При това си останах все така амбициозна и перфекционистка, ето защо искам лично да се убедя, че вършим всичко както трябва. И така, сега, когато аз взимам решенията, мога да се вслушам в съвета на Джо. А пък ти имаш специална препоръка, ако мога така да се изразя. Отпреди толкова години, и то от човек, на когото имах пълно доверие. И ето, сега съм при теб и те питам: можеш ли да го направиш?