Лий Чайлд - Врагът

Съмър се върна при картата на стената и заби едно кабарче върху град Сперивил, Вирджиния. Беше толкова малък, че кабарчето го закриваше целия. След това заби още едно кабарче върху Грийн Вали. Двете точки бяха на малко повече от половин сантиметър една от друга. Главичките на кабарчетата почти се допираха. Между двата града едва ли имаше повече от петнайсетина километра.

— Виж сега — каза Съмър.

Станах от бюрото си и се загледах в картата. Сперивил се падаше на завоя на шосе, което продължаваше на югозапад към Грийн Вали и по-нататък. В другата посока то не водеше за никъде освен направо за Вашингтон. Съмър заби трето кабарче върху Вашингтон. Постави върха на кутрето си върху него. После сложи средния си пръст върху Сперивил, а показалеца върху Грийн Вали.

— Васел и Кумър — каза тя. — Те са. Тръгнали са от Вашингтон, задигнали са лоста от Сперивил и са разбили вратата на мисис Креймър в Грийн Вали.

— Само дето не са те — казах аз. — Васел и Кумър току-що са били пристигнали на летището. Не са имали кола, нито пък са се опитали да поръчват. Ти сама направи справка за телефонните им разговори.

Тя не отговори.

— И двамата са канцеларски плъхове — казах аз. — Да ги убиеш, не могат да разбият витрина на магазин.

Съмър махна ръката си от картата. Аз се върнах на бюрото и подредих списъците на личния състав в изрядна купчинка.

— Трябва да се съсредоточим върху Карбоун — казах.

— Тогава е редно да променим плана — рече тя. — Детектив Кларк престава да се занимава с железни лостове. Вече е намерил този, който му трябва.

Кимнах.

— Връщаме се към традиционните, доказали се във времето методи на разследване.

— Които са?

— Нямам представа. Аз съм завършил „Уест Пойнт“. Не съм учил в школа за военни полицаи.

Телефонът на бюрото иззвъня. Вдигнах слушалката. Същият топъл, интимен, южняшки глас повтори заклинанията за 10–33 по отношение на 10–16 от Форт Джаксън, които бях чувал и преди. Приех разговора, натиснах бутона за високоговорител, облегнах се на стола и зачаках. Помещението се изпълни с електронен шум. После се чу щракване.

— Ричър? — каза Санчес.

— Да, и лейтенант Съмър. На високоговорител сме.

— Има ли други в стаята?

— Не.

— Вратата затворена ли е?

— Да. Какво става?

— От полицията на Кълъмбия се обадиха отново, това става. Снасят ми на час по лъжичка. Явно много им е гот. Нямаш представа как злорадстват.

— Защо?

— Защото Брубейкър е имал хероин в джоба си. Три пликчета кафяв хероин. И голяма пачка пари. От полицията казват, че бил убит при сделка, след като настъпили усложнения.

Аз съм 1960-и набор, което ще рече, че през Лятото на любовта съм бил едва на седем, в края на ефективното американско присъствие във Виетнам съм бил на тринайсет, а при окончателното ни изтегляне оттам — на петнайсет години. Може да се каже, че съм пропуснал основната част от главоболията, които американската армия си е имала с наркотиците. Най-гъстата Розова мъгла ме е подминала. Уловил съм малко от по-късната, вече стабилна фаза. Подобно на много други войници, и аз съм опитвал по малко трева, колкото да си изработя предпочитания към един или друг сорт и източник, но в никакъв случай не в количества, които биха ме поставили на челните места в списъка на американските наркомани. Така че, поне що се отнася до наркотиците, си останах любител. Един от онези, които опитват, тоест купуват, а не продават.

Но като военен полицай съм виждал да се продава доста дрога. Разследвал съм безброй сделки. Някои успешни, други не. Знам кое как става. И ако има нещо, което съм разбрал със стопроцентова сигурност, то е, че когато някоя сделка се провали, в смисъл, че единият от двамата остане проснат на земята, в джобовете на трупа няма нищо. Нито стока, нито пари. Това е толкова просто и ясно. Ако убитият е купувачът, то продавачът си тръгва с всичката налична стока плюс парите на купувача. Ако пък очистят продавача, клиентът придобива цялото налично количество без пари. Така или иначе, едната от страните реализира значителна печалба на цената на два куршума и малко ровене из чужди джобове. Ето защо казах:

— Глупости, Санчес. Това е инсценировка.

— Естествено. Знам го и без да ми кажеш.

— Опита ли се да им го обясниш?

— Смяташ ли, че беше нужно? Те може да са цивилни, но не са глупаци.

— Защо злорадстват тогава?

— Понеже това им развързва ръцете. Ако не са в състояние да разкрият случая, могат да го пишат улична свада между пласьори. Така накисват Брубейкър, а свалят всякаква отговорност от себе си.