Лий Чайлд - Врагът

Съмър взе страницата от ръцете ми и я залепи със скоч до картата. Застанахме един до друг и се зачетохме. Беше разделена на шест графи: дата, час на влизане, час на излизане, номер на превозното средство, пътуващи, причина.

— Трафикът е бил рехав — отбеляза Съмър.

Не казах нищо. Не можех да преценя дали общо деветнайсет преминавания в двете посоки означават рехав трафик. Още не бях свикнал с Форт Бърд, а и отдавна не бях дежурил на портал. Но денят със сигурност изглеждаше спокоен в сравнение с новогодишната нощ.

— Повечето са влизания, хората са се връщали на работа — каза Съмър.

Кимнах. В графата Час на влизане имаше четиринайсет вписвания, които не фигурираха в Час на излизане. Четиринайсет коли бяха влезли, без да излязат повече. Четиринайсет души се бяха върнали от отпуск за празниците. Или от пътувания извън базата по други причини. Аз също фигурирах между тях: 4.1.90, 23:02, Ричър, Дж., м-р, ЗБ. На четвърти януари 1990 г., в единайсет и две минути вечерта, майор Джак Ричър се бе завърнал в базата. От Париж, след като се бе отбил в някогашния кабинет на Гарбър в Рок Крийк. В графата № на превозното средство пишеше: пеша. Сержантката ми, онази с малкото дете, също я имаше в списъка — беше пристигнала от някакъв адрес извън базата, за да застъпи нощна смяна. Часът на пристигане беше отбелязан като девет и трийсет, колата й беше с номера от Северна Каролина.

Четиринайсет влезли без последвало излизане. И пет излезли.

Трима от последните бяха редовни доставчици на продукти. Най-вероятно големи камиони. В една военна база постъпва много храна. Понеже има много гладни гърла. Три камиона дневно ми изглеждаше нормална бройка. Всеки от трите камиона бе вписан като влязъл по някое време в ранния следобед и след това отметнат като излязъл след правдоподобен интервал от час, час и нещо. Последният беше напуснал базата малко преди три.

— През следващите седем часа — нищо. Предпоследното регистрирано излизане беше на самите Васел и Кумър, след вечерята им в офицерския клуб. Бяха напуснали базата през главния портал в 22:01 часа. Като час на влизане бе отбелязано 18:45. Записан беше номерът на служебната им кола от Пентагона, а в графата за причина пишеше: Неофициално гостуване.

Пет излизания. Четири изяснени, оставаше още едно.

Единственото друго лице, напуснало Форт Бърд на 4 януари, бе отметнато по следния начин: 4.1.90, 22:11, Трифонов, С, с-т. В съответната графа беше вписан регистрационен номер от Северна Каролина. Нямаше час на влизане. Нищо в графата за причина. Някакъв сержант на име Трифонов бе прекарал във Форт Бърд целия ден или може би цялата предишна седмица и бе напуснал базата в десет и единайсет минути вечерта. Не беше вписана причина, тъй като нямаше изрично изискване военнослужещите да посочват такава при излизане. Можело е да се предположи, че сержант Трифонов отива да вечеря или да изпие една бира, или да си достави някакъв друг вид развлечение. Причина се иска на влизане във военна база, не на излизане.

Проверихме още веднъж, за да сме сигурни. Същият резултат. Освен генерал Васел и полковник Кумър с техния мъркюри гранд маркиз без шофьор и малко след тях някакъв сержант на име Трифонов с неизвестно каква кола никой друг не бе излизал през портала на четвърти януари, независимо дали пеша или с превозно средство, ако не се брояха трите камиона на доставчиците рано следобед.

— Така — рече Съмър. — Сержант Трифонов значи. Който и да е Трифонов, той е нашият човек.

— Трябва да е той.

Обадих се на портала. Попаднах на същия младеж, който ми беше направил справката за Васел и Кумър. Познах го по гласа. Накарах го да провери в книгата и да ми каже кога точно сержант Трифонов се е върнал в базата, като започне след страницата, от която имахме фотокопие. Обясних му, че може да е станало най-рано около четири и половина сутринта на пети януари. Настана кратка пауза. В слушалката чувах как младежът обръща плътните корави листове на книгата. Работеше бавно и старателно.

— Точно в пет сутринта, сър — каза след малко той. — Тук пише: пети януари, нула-пет-нула-нула, сержант Трифонов, завръщане. — Чух го как прелисти още една страница. — Отметнат е като излязъл в двайсет и два и единайсет предишната вечер.

— Спомняш ли си за него?

— Напусна десетина минути след офицерите от бронетанковите войски, за които вече ме питахте. Доколкото си спомням, бързаше. Не изчака бариерата да се вдигне докрай, ами се промуши под нея.