Лий Чайлд - Врагът

— А къде тогава е новият пистолет на Карбоун? — запитах аз. — Не го намерих в стаята му.

— В арсенала — каза Съмър. — Почистен, смазан и зареден. Те предават личните си оръжия на съхранение. В хангара имат отделна желязна клетка, трябва да я видиш, прилича на пещерата на Дядо Коледа. Натъпкана от стена до стена с бронирани хъмъри, камиони, експлозиви, гранатомети, противопехотни мини, апаратура за нощно виждане. Стига за въоръжаване на централноафриканска държава с диктаторски режим.

— Благодаря — рекох аз, — много успокоително звучи.

— Съжалявам — каза тя.

— Защо е подал жалбата?

— Нямам идея.

Представих си Карбоун в оня стриптийз бар в новогодишната нощ. С влизането си се бях насочил към групичка от четирима мъже, които бях взел за сержанти. В блъсканицата тримата се бяха озовали в един момент с гръб към мен, а четвъртият с лице. Всичко бе станало съвсем случайно. Нямах представа кого ще намеря там, а те не бяха очаквали да се появя. Не познавах нито един от тях. Беше толкова случайна среща, колкото изобщо е възможно. И все пак Карбоун ме беше наклепал заради някакво си сбиване, каквото сигурно бе виждал хиляди пъти. Или в каквото сам бе участвал. Ако някой сержант твърди, че никога не се е бил в бар, значи е лъжец.

— Ти католичка ли си? — запитах аз.

— Не, защо? — отвърна Съмър.

— Питах се дали не знаеш латински.

— Не само католиците знаят латински. Ходила съм на училище все пак.

— Е добре, qui bono? — казах аз.

— Кой печели ли? Искаш да кажеш от тази жалба?

— Винаги помага да потърсиш мотива — казах аз. — С него се обясняват много неща. В историята, в политиката, навсякъде.

— Нещо като следвай парите, така ли?

— Нещо такова — казах аз. — Но не мисля, че тук са намесени пари. По-скоро някаква друга изгода за Карбоун. Иначе за какво му е трябвало да го прави?

— Може пък да е било от морални съображения. Може някакъв вътрешен подтик да го е накарал.

— Не и ако това е първата му жалба за шестнайсет години. Сигурен съм, че е виждал и много по-лошо. Аз счупих само един крак и един нос. Нищо кой знае какво не е станало. Това е армията, Съмър. Не вярвам през всичките тези години Карбоун да си е въобразявал, че е в кръжок по ръкоделие.

— Не знам — каза тя.

Плъзнах към нея листа с написаната цифра 973.

— Това е общият брой на заподозрените — казах аз.

— Той е бил в бара до осем часа — каза тя. — Проверих, тръгнал си е сам. Оттогава никой на го е виждал жив.

— Каза ли някой в какво настроение е бил?

— Сержантите от „Делта“ нямат настроения. Да не би случайно да заприличат на хора…

— А пил ли е много?

— Една бира.

— Значи си е тръгнал от столовата в осем съвсем спокойно, сякаш няма нищо?

— Явно така е било.

— И е познавал човека, с когото е имал среща.

Съмър не отговори.

— Преди малко, докато те нямаше, Санчес пак се обади — казах аз. — Полковник Брубейкър е бил застрелян в тила. С два куршума, от упор.

— Явно и той е познавал убиеца си.

— Много е възможно — казах аз. — В един и двайсет и три през нощта. Между три и половина и четири и половина часа след Карбоун.

— Значи имаш алиби пред хората от „Делта“ — каза тя. — В един и двайсет и три си беше тук.

— Така е — казах аз. — Бяхме с Нортън.

— Ще им го кажа.

— Няма да ти повярват.

— Смяташ ли, че има връзка между Карбоун и Брубейкър?

— Здравият разум ми подсказва, че би трябвало да има. Само че не виждам как. Нито пък защо. Е, да, и двамата са от отряда „Делта“. Карбоун обаче е убит тук, а Брубейкър на съвсем друго място. При това Брубейкър е голям началник, важна клечка, докато Карбоун е никой, прост сержант, който си е живял тихо и кротко и на никого не е пречил.

— Мислиш ли, че един ден в армията ще служат гейове?

— Те вече служат в армията. И винаги са служили. През Втората световна война съюзниците са имали общо четиринайсет милиона мъже в униформа. По теорията на вероятностите поне един милион от тях са били хомосексуалисти. А пък доколкото си спомням, това не ни е попречило да спечелим войната. Така поне пише в учебниците.

— Би било голяма крачка — каза тя.

— Подобна на тази, която са направили, когато са започнали да приемат чернокожи. А също и жени. Отначало всички са се разпищели и завайкали, че е опасно за бойния дух, че е вредно за сплотеността на армията. Същите глупости, както сега с хомосексуалистите. Ти, като си жена, какво ти е?

— А ти католик ли си?

Поклатих глава.

— Майка ми ни преподаваше латински. Тя много се грижеше за образованието ни. На много неща ни научи, мен и брат ми Джо.