Лий Чайлд - Врагът

Преброих останалите отбелязани, че са били налице, и записах на лист хартия броя им: 973 души — действителният кръг от заподозрени. После известно време седях и гледах пред себе си в празното пространство. В един момент телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката. Беше Санчес, от Форт Джаксън.

— Току-що ми се обадиха от полицията на Кълъмбия — каза той. — Да споделят първоначалните си констатации.

— Е, и?

— Техният патоанатом не е напълно съгласен с мен. Времето на смъртта не е било между три и четири сутринта, а точно в един и двайсет и три минути миналата нощ.

— Откъде тази точност?

— Куршумът се е отплеснал и е ударил часовника му.

— Номерът със счупения часовник, а? На това невинаги може да се разчита.

— Не, не е часовникът. Направили са и други тестове. Сезонът не бил подходящ за развитие на личинки, което е добър индикатор, но стомашното му съдържание напълно отговаряло на интервал от пет-шест часа след обилна вечеря.

— Какво казва жена му?

— Бил изчезнал в осем вечерта, след като добре похапнали. Станал от масата и не се върнал повече.

— А тя какво е направила тогава?

— Нищо — каза Санчес. — Мъжът й служи в специалните части. През целия им брак е било все така: той изчезва нанякъде, често посред нощ, няма го с дни и седмици, после не казва къде е бил… Била свикнала.

— Може би са му се обадили по телефона?

— Тя предполага, че така е станало, но не е сигурна. Преди вечеря е постоял в сауната. Все пак цял следобед били играли голф.

— Не можеш ли да й се обадиш? С теб ще й бъде по-лесно да говори, отколкото с гражданската полиция.

— Бих могъл да пробвам.

— Друго? — запитах аз.

— Раните са от деветмилиметров пистолет — каза той. — Два куршума, и двата са минали през черепа, с чисти входни отверстия и доста неугледни изходни рани.

— Били са с цяла метална риза — казах аз.

— Стреляно е с допряно дуло — каза той. — По кожата има следи от обгаряне. И барутни сажди.

Замислих се. Нещо не можех да си го представя. Два куршума? С допряно дуло? Единият трябва да е направил завой във въздуха, за да счупи и часовника му, след като му е пръснал черепа.

— Да не би ръцете му да са били на главата?

— Застрелян е отзад, Ричър. С два бързи изстрела в тила. Дан-дан, благодаря много и лека нощ. Вторият куршум сигурно е закачил часовника на излизане от главата. Траекторията му е била низходяща. Убиецът вероятно е бил висок.

Не казах нищо.

— Добре де — продължи Санчес. — Колко правдоподобно ти звучи това? Ти познаваше ли го?

— Никога не съм го виждал — отвърнах аз.

— Брубейкър беше професионалист. Много по-добър от останалите. А и обмисляше всичко. Всяка възможност, всяка подробност, всяка гънка от пейзажа. Не признаваше случайностите.

— И все пак се е оставил да го застрелят с два куршума в тила.

— Очевидно е познавал убиеца. Няма друг начин. Как иначе ще се обърне с гръб, и то посред нощ, в сляпа улица?

— Някого от Форт Джаксън ли подозираш?

— Там живее сума ти народ.

— На мен ли го казваш!

— Той имаше ли врагове в Бърд?

— Не съм чувал — отвърнах аз. — Но явно е имал врагове нагоре в йерархията.

— Само че тия тъпаци не причакват жертвите си посред нощ в тъмни улички.

— Къде е тая уличка?

— В един не дотам приятен квартал.

— И никой нищо не е чул?

— Никой — каза Санчес. — От градската полиция са разпитвали по къщите, но нищо не са открили.

— Много странно.

— Това са цивилни граждани, какво очакваш?

Санчес се умълча.

— Успя ли да се запознаеш с Уилард? — запитах го аз.

— Всеки момент го чакаме да дойде. Изглежда ми като човек, който си вре носа навсякъде.

— Какво представлява тази уличка?

— Свърталище на проститутки и пласьори на дрога. Не е сред забележителностите, които Кълъмбия рекламира в туристическите си брошури.

— Уилард мрази скандалите — казах аз. — Сега ще има да се тръшка, че станалото прави лошо впечатление.

— И разваля имиджа на Кълъмбия? Какво го интересува това?

— Разваля имиджа на армията — отвърнах аз — Той няма да иска името на Брубейкър да се свързва с уличници и пласьори на дрога. Все пак ставадума за полковник от елитните части. Уилард и без това се бои, че тия истории в Съветския съюз ще доведат до размествания в армията. Според него сега повече отвсякога трябва да пазим имиджа си. Въобразил си е, че само той разбира положението.

— Положението е такова, че аз, тъй или иначе, не мога да се добера до този случай. Самият той има ли някакво влияние над полицията в Кълъмбия или над ФБР? Ако ли не, може да забрави за случая.