Лий Чайлд - Врагът

— Каква е тази толкова интересна версия, по която работите? — запита той.

— Може да се намери връзка между мисис Креймър и военните — казах аз. — Може ние първи да разкрием извършителя и тогава ще ти го сервираме на поднос, вързан с панделка.

— Много бих се зарадвал — рече той.

— Едната ръка мие другата — рекох аз.

— Така си е — отвърна той.

Настроението му се оправи. Прие всичко, което му предложих. Обеща да разшири района на издирване и да ме държи в течение. Когато затворих, телефонът веднага иззвъня отново. Вдигнах слушалката и чух женски глас. Топъл, интимен, южняшки. Помоли ме да изпълня 10–33 по отношение на 10–16 от КО на ВП във Форт Джаксън, което на нормален език означаваше: Моля, изчакайте шифрована връзка с вашия колега в Южна Каролина. Зачаках с долепена до ухото си слушалка и няколко секунди чувах само електронен шум. После линията припука и моят колега от Южна Каролина се включи, за да ми каже, че полковник Дейвид Брубейкър, командващ специалните части във Форт Бърд, е бил открит тази сутрин с два куршума в главата на сляпа уличка в някакъв гадничък квартал на Кълъмбия, столицата на Южна Каролина, намираща се на цели триста километра от голф клуба, където полковник Брубейкър прекарал празниците със съпругата си. Според местните доктори смъртта била настъпила преди поне ден-два.

Моят колега от Южна Каролина се казваше Санчес, познавах го добре и ми беше доста симпатичен. Интелигентен мъж, който си разбираше от работата. Включих телефона на високоговорител, за да чува Съмър, и двамата със Санчес обсъдихме накратко въпроса за юрисдикцията, но без особен ентусиазъм. При такива следствия юрисдикцията и без това е мъгляво понятие, а този път поначало нямахме шансове за намеса. Брубейкър беше отишъл на почивка със семейството; трупът му беше открит на градска уличка, намираща се в района на полицейското управление на Кълъмбия и те го смятаха за свой. Нищо не можеше да се направи по въпроса. Тамошните власти бяха сезирали ФБР, понеже човекът за последен път бил видян в хотела на някакъв голф клуб в Северна Каролина, което придаваше междущатско измерение на инцидента, а с такива случаи определено се занимава Бюрото. Това се допълваше и от обстоятелството, че всеки военнослужещ формално се смята за служител на федералното правителство, а убийството на федерален служител е особен вид престъпление, за което се предявяват и допълнителни обвинения в случай, че извършителят бъде хванат. И на Санчес, и на двама ни със Съмър не ни пукаше особено за разликата между щатските и федералните съдилища; знаехме само, че щом е замесено ФБР, случаят явно ни се е изплъзнал от ръцете. Решихме, че най-многото, на което бихме могли да се надяваме, бе все някога да видим част от документацията, предоставена за наша собствена информация, и то от любезност. Съмър направи гримаса и извърна глава. Аз вдигнах слушалката, натиснах бутона да изключа високоговорителя и със Санчес продължихме разговора.

— Имаш ли някакво предположение? — запитах го.

— Бил е някой, когото е познавал — отвърна той. — Не е лесно да изненадаш в тъмна уличка опитен боец от „Делта“, Брубейкър беше наистина добър.

— Какво е оръжието?

— Съдебните лекари смятат, че е деветмилиметров пистолет. Те би трябвало да разбират от тези неща. В края на краищата са виждали достатъчно огнестрелни рани. Имам чувството, че в петък и събота вечер прибират доста трупове от този квартал.

— Какво е правил там?

— Нямам представа. Имал е среща, предполагам. С познат.

— Можеш ли да кажеш кога приблизително?

— Трупът е напълно изстинал, кожата е леко позеленяла.

Според тях убийството е станало преди двайсет и четири до четирийсет и осем часа. Да кажем, някъде по средата са трийсет и шест часа, което се пада преди денонощие и половина. Миналата нощ, малко преди или малко след дванайсет. Боклукчиите са го открили в десет тази сутрин. Там прибират боклука веднъж в седмицата.

— Ти къде беше на двайсет и осми декември?

— В Корея. А ти?

— В Панама.

— Защо ни преместиха?

— Все ми се струва, че скоро ще разберем — казах аз.

— Тук става нещо — каза Санчес. — Проверих, защото ми беше любопитно, и се оказа, че поне двайсет души по целия свят сме в същото положение. Всичките заповеди носят подписа на Гарбър, но и той ми се струва съмнителен.

— Сигурен съм, че не е наред — казах аз. — Около теб имаше ли нещо подозрително преди сегашната ситуация с Брубейкър?