Лий Чайлд - Врагът

— Разкажете ни за вечерята снощи.

— Каква вечеря?

— С висшите офицери от бронетанковите войски, които са били на посещение.

Нортън кимна.

— Васел и Кумър — рече тя. — Е, и?

— Те са работили за генерал Креймър.

Тя отново кимна.

— Да, така е.

— А сега ни разкажете за вечерята.

— За храната ли?

— За атмосферата — казах аз. — За разговорите. За настроението.

— Та това си беше най-обикновена вечеря в офицерския клуб — каза тя.

— Някой е дал на Васел и Кумър едно куфарче.

— Така ли? В смисъл като подарък?

Не отговорих.

— Не си спомням такова нещо — каза тя. — Кога точно?

— По време на вечерята — поясних аз. — Или когато са си тръгвали.

Известно време всички мълчахме.

— Куфарче значи — каза Нортън.

— Вие ли бяхте? — запита я Съмър.

Нортън я изгледа озадачено. Тя или искрено не разбираше за какво става дума, или беше превъзходна актриса.

— Какво да съм била аз?

— Вие ли им дадохте куфарчето?

— За какво да им давам куфарче? Та аз едва ги познавам!

— А откъде ги познавате?

— Виждали сме се един-два пъти. Преди години.

— Във Форт Ъруин ли?

— Да речем.

— Защо вечеряхте с тях?

— Бях в бара. Те ме поканиха. Би било грубо да откажа.

— Знаехте ли, че идват?

— Нямах представа — каза тя. — Учудих се, че не са в Германия.

— Все пак сте ги познавали достатъчно, за да знаете къде са базирани.

— Креймър беше командващ бронетанковите войски в Европа. И двамата са от неговия щаб. Едва ли са били базирани в Хавай.

Настана мълчание. Наблюдавах очите на Нортън. Тя не бе спряла погледа си на куфарчето за повече от секунда. Може би си бе помислила, че е мое, и не му бе обърнала повече внимание.

— Какво става тук? — запита тя.

Не отговорих.

— Кажете ми!

Посочих с пръст куфарчето.

— Това е на генерал Креймър. Загубил го е навръх Нова година, а днес се появи отново. Опитваме се да разберем къде е било.

— Къде го е загубил?

Съмър се размърда на стола си.

— В един мотел — каза тя. — По време на интимна среща с жена от тази база. Жената е карала хъмър. Ето защо издирваме жени, които са се познавали с Креймър, имат зачислени персонални хъмъри и са били извън базата в новогодишната нощ, а снощи са вечеряли тук.

— Аз бях единствената жена на вечеря в клуба снощи.

Мълчание.

Съмър кимна.

— Знаем това. И ви обещаваме да запазим всичко в тайна, но първо искаме да ни кажете на кого сте дали куфарчето.

Известно време никой не проговори. Нортън гледаше Съмър, сякаш тя току-що бе разказала труден за разбиране виц.

— Вие май си мислите, че съм била любовница на Креймър — каза накрая тя.

Съмър не отговори.

— Не е вярно — каза Нортън. — Опазил ме господ.

Ние мълчахме.

— Не знам да плача ли, или да се смея — продължи тя. — Много съм объркана. Вашето обвинение е налудничаво. Смаяна съм, че изобщо можете да си помислите подобно нещо.

Дълго време никой не продума. Нортън се усмихна, като че ли случилото се най-вече я забавляваше. Като че ли не изпитваше гняв. Затвори очи, сякаш се мъчеше да изтрие разговора от паметта си.

— Липсва ли нещо от куфарчето? — запита накрая тя.

Не отговорих.

— Помогнете ми, моля ви — настоя тя. — Опитвам се да разбера смисъла на този безумен разговор. Липсва ли нещо от куфарчето?

— Васел и Кумър казват, че не липсва.

— Но?

— Аз не им вярвам.

— Може би е редно да им повярвате. Те са висши офицери.

Не отговорих.

— А какво казва вашият командир?

— Той ни забранява да разследваме случая. Бои се, че може да се стигне до крайно неудобни ситуации.

— Би трябвало да го послушате.

— Аз съм следовател. Работата ми е да задавам въпроси.

— Армията е като семейство — каза тя. — Трябва да сте на наша страна.

Нортън отново затвори очи. Отначало си помислих, че просто е уморена, но после си дадох сметка, че се опитва да си възстанови снощната сцена на гардероба в офицерския клуб.

— Не — каза тя. — Нито един от двамата не носеше куфарче, като си тръгваха.

— Абсолютно сигурна ли сте?

— Сто процента.

— Какво беше настроението им по време на вечерята?

Нортън отвори очи.

— Бяха отпуснати и спокойни — отвърна тя. — Сякаш просто си убиваха времето.

— Казаха ли за какво отново са в Бърд?

— Погребението на генерал Креймър е било вчера на обяд.

— Не знаех това.

— От „Уолтър Рийд“ били освободили трупа, а доколкото знам, Пентагонът се е занимал с подробностите.

— Къде са го погребали?