Лий Чайлд - Врагът

— Бил е в багажник на кола — казах аз.

— Точно над ауспуха — допълни Санчес. — Пътувал е три часа, а отдолу му е парело.

— Това променя много неща.

— Най-вече обяснява защо шевролетът не е открит в Кълъмбия.

— Нито пък гилзите от куршумите. И защо няма свидетели.

— Е, какво знаем сега?

— Три часа с кола? — казах аз. — И то нощем по празни пътища? Това може да означава район с радиус триста километра.

— Доста обширен кръг — каза Санчес.

— Над двеста и осемдесет хиляди квадратни километра. Пи по радиуса на квадрат. Какво прави полицията в Кълъмбия по въпроса?

— Вече си измиха ръцете. Случаят е прехвърлен на ФБР.

— А какво смята Бюрото за историята с дрогата?

— Отнасят се скептично. Знаят, че хероинът не е по нашата част. Във войската си падаме по марихуана и амфетамини.

— Де да беше така — подхвърлих аз. — В момента и едното, и другото ще ми дойдат много добре.

— Но те знаят, че момчетата от „Делта“ ходят къде ли не. В Пакистан, в Южна Америка. Хероинът идва оттам. Затова и от ФБР, и от градската полиция ще си имат едно наум.

— Само си губят времето. Хероин значи? Брубейкър по-скоро би умрял.

— Като се замислиш, той точно това е и направил.

По линията отново се чу щракване. Изключих говорителя и затворих телефона.

— Вероятно е станало на север — каза Съмър. — Брубейкър е тръгнал от Роли. Трябва да търсим колата му някъде там.

— Случаят не е наш — казах аз.

— Добре де, ФБР да я търси там.

— Сигурен съм, че това и правят.

На вратата се почука. Влезе един ефрейтор от военната полиция със снопче листове в ръка. Отдаде уставно чест, пристъпи крачка напред и положи листовете на бюрото ми. Отстъпи крачка назад, отново отдаде чест и каза:

— Копията от книгата на портала, сър. От първи до четвърти този месец между часовете, указани от вас.

После се обърна и излезе. Погледнах хартиите на бюрото си. Общо седем-осем листа. Не беше чак толкова страшно.

— Е, на работа — казах аз.

Операция „Справедлива кауза“ ни помогна и този път. Повишената степен на бойна готовност в базите означаваше, че голяма част от домашните отпуски около Нова година са били отменени. Не че имаше съществена причина, понеже ставащото в Панама не ни заплашваше с нищо, но при военните всичко се вършеше така. Какъв е смисълът да има различни степени на бойна готовност, ако не да бъдат променяни? А какъв е смисълът да бъдат променяни, ако няма последици за личния състав? Защо да се правят драми в чужбина, ако те не се усещат в родината?

Същевременно какъв беше смисълът от отмяна на отпуските, ако на хората не се предложеше някакво друго занимание? Затова в такива периоди се планираха допълнителни занятия и ежедневни бойни тревоги. Повечето изнурителни и започващи рано сутрин. От което основната полза бяхме извлекли ние: почти всички, излизали в отпуск за Нова година, се бяха върнали в базата сравнително рано. Някъде докъм четири-пет сутринта, понеже след шест движението през портала беше намаляло рязко.

Броят на влезлите през осемнайсетте часа на първи януари, които ни интересуваха, възлизаше на деветнайсет. Аз и Съмър бяхме сред тях. Бяхме се прибрали от посещението при вдовицата, като пътем се бяхме отбили в „Уолтър Рийд“. Задраскахме имената си от списъка.

На следващия ден, втори януари, броят на влезлите в базата, ако не се смятахме ние двамата, беше шестнайсет души. На трети януари — дванайсет. До 20:00 часа на четвърти — седемнайсет. Общо шейсет и две имена през интересуващия ни период от осемдесет и шест часа. От тях девет бяха цивилни доставчици. Задраскахме ги. Единайсет се повтаряха. Бяха влизали и излизали по няколко пъти. Работеха в базата, но живееха извън нея. Сред тях беше и моята сержантка. Аз лично я задрасках, понеже беше жена. И то нисичка. При всички останали случаи на повтарящи се имена задраскахме второто и следващите влизания.

Накрая се получи списък на четирийсет и едно лица, всеки записан с фамилия, чин и начална буква на собственото име. Нямаше начин да се разбере кои от тях бяха мъже и кои жени. Още по-малко кои от мъжете бяха едри, силни и десняци.

— Ще им определя пола — каза Съмър. — Още пазим списъците от изпита за физическа издръжливост. Там са записани с трите си имена.

Кимнах. Оставих я да се занимава с това. Позвъних на патоанатома и му наредих да ме чака в моргата. Незабавно.

Отидох с колата до моргата, за да не ме видят, че се разхождам из базата с железен лост. Паркирах пред входа и зачаках. Докторът пристигна след пет минути, пеша, откъм офицерския клуб. Сигурно десертът му беше останал недояден. Или дори основното ястие. Слязох да го посрещна, наведох се и измъкнах лоста от задната седалка. Той му хвърли бърз поглед и тръгна към входа. Явно се досещаше какво се иска от него. Отключи вратата на кабинета, запали осветлението и се наведе над бюрото. Отключи чекмеджето. Извади лоста, с който беше убит Карбоун. Постави го върху бюрото. Аз поставих до него взетия назаем образец. Развих хартиената кърпа. Изравних двата лоста. Бяха идентични.