Лий Чайлд - Врагът

— Всъщност един-единствен път направих компромис с такъв артикул. Предпочитаният от мен производител не изработваше лостове с дължина под четирийсет и пет сантиметра. Докато на мен ми трябваше трийсетсантиметров лост.

Сигурно сме го изгледали неразбиращо, защото той поясни:

— За разковаване на подпокривни напречници. Ако работите в пространство с размери четирийсет на четирийсет сантиметра, не можете да използвате четирийсет и пет сантиметров лост, нали?

— Сигурно — съгласих се аз.

— Така че аз поръчвах трийсетсантиметрови лостове с половин цол дебелина, макар че бяха само еднократно темперирани. Мисля, че вършеха работа. Имам предвид по отношение на здравината. При трийсетсантиметрово рамо силата на човешката ръка не е достатъчна, за да го пречупи.

— Ясно — казах аз.

— Извън този конкретен артикул и специализираните титанови лостове всичко останало поръчвам само от една много стара фирма в Питсбърг на име „Фортис“. Те произвеждат два модела по мои спецификации. Единият е дълъг четирийсет и пет сантиметра, другият деветдесет. И двата са с напречно сечение три четвърти цол. От високовъглеродна двойно темперирана хромова стомана, с отделно закалени накрайници, с покритие от висококачествена боя.

— И са ви откраднали точно един деветдесетсантиметров?

Той ме изгледа, сякаш бях ясновидец.

— Детектив Кларк ни показа мострата, която сте му заели.

— Сега разбирам — каза той.

— Искате да кажете, че деветдесетсантиметровият стоманен лост на „Фортис“ със сечение три четвърти цол е рядък артикул?

Старецът направи гримаса, сякаш беше леко разочарован от моята несхватливост.

— Продавам по един годишно — каза той. — Максимум два, ако имам късмет. Това е скъп инструмент. А и хората все по-малко ценят истинското качество. Като пословичната свиня и кладенчовата вода, бих казал.

— Навсякъде ли е така? — запитах.

— Навсякъде?

— Имам предвид и в останалите магазини в областта. По отношение на инструментите на фирмата „Фортис“.

— Съжалявам — каза той. — Може би не се изразих достатъчно ясно. Тези лостове се произвеждат специално за мен. По мой проект и спецификации. Те са уникати.

Изгледах го невярващо.

— Произвеждат ги специално за вашия магазин?

Старецът кимна.

— Една от привилегиите на независимостта.

— Уникати в буквалния смисъл?

Той отново кимна.

— Единствени в целия свят.

— Кога продадохте за последен път такъв лост?

— Преди около девет месеца.

— Боята изтрива ли се с времето?

— Разбирам какво ме питате — каза старецът. — И отговорът е: да. Ако сте открили лост, който изглежда съвсем нов, той положително е откраднатият навръх Нова година.

Взехме назаем образец за сравнение — същия, какъвто имаше и детектив Кларк. По матовата черна повърхност на метала блестяха микроскопични капчици машинно масло; в средата беше увит с мека хартиена кърпа за хващане. Положихме го внимателно като трофей върху задната седалка на шевролета. След това обядвахме в колата. Хамбургери, взети от едно крайпътно заведение на стотина метра от железарския магазин.

— Какви три нови факта установихме? — запитах Съмър.

— Първо, че мисис Креймър и Карбоун са убити с едно и също оръжие. Второ, че ще се побъркаме окончателно, докато установим връзката между двете убийства.

— И трето?

— Не се сещам.

— Третото е, че нашият човек е познавал доста добре Сперивил. Ти можеш ли да откриеш това магазинче в тъмна нощ, и то когато бързаш, освен ако не познаваш града?

Тя погледна през предното стъкло. Входът на тясната уличка едва се различаваше между сградите. Но пък ние вече знаехме, че е там. Освен това беше посред бял ден.

Съмър затвори очи.

— Да се съсредоточим върху оръжието — каза тя. — Да забравим всичко друго. Представи си го. Специално изработен лост. Уникален в света. Задигнат от онази уличка. Озовава се в Грийн Вали в два след полунощ на първи януари. Оттам във Форт Бърд, в девет вечерта на четвърти. Пропътувал е известно разстояние. Знаем точно къде е започнало пътуването, знаем и къде е завършило. Не знаем къде е бил междувременно, но сме сигурни, че е минал през една определена точка. През главния портал на Форт Бърд. Не знаем точно кога, но че е минал, в това няма съмнение.

Съмър отвори очи.

— Трябва да се върнем в базата — каза тя. — Да прегледаме отново порталната книга. Лостът е преминал през портала най-рано в шест сутринта на първи януари, защото Форт Бърд е на четири часа път от Грийн Вали. А на излизане най-късно в осем вечерта на четвърти януари. Това е един промеждутък от осемдесет и шест часа. Трябва да проверим в порталната книга кой е влизал и излизал от базата тогава. Защото се знае със сигурност, че лостът е минал през портала, както и че е бил пренесен от някого.