Лий Чайлд - Утре ме няма

Замълчах.

— В колко страни си служил? — попита тя.

Не отговорих.

— Кога постъпи в армията?

— През 1984-та — отвърнах.

— Значи събития от 1982-ра и 83-та са преди твоето време.

— Само донякъде — казах. — Защото има нещо, което се нарича институционална памет.

— Грешка — отсече тя. — Тайните се пазят, а институционалната памет удобно се заличава. Има десетки примери за незаконна американска намеса на много места по света. Особено по време на управлението на президента Рейгън.

— Това в гимназията ли го научи?

— Да, там. И не забравяй, че комунистите бяха свалени доста преди да постъпя в гимназията. Благодарение отчасти и на мистър Рейгън.

— Дори да приемем, че си права, защо да смятаме, че американци са били замесени точно в онази нощ? Майка ти най-вероятно не е видяла какво се случва. Защо не приемем, че баща ти и вуйчо ти са били хванати направо от муджахидините?

— Защото не откриха карабината им. И защото никой не е обстрелвал позицията на майка ми със снайпер през онази нощ. Баща ми е имал двайсет патрона в пълнителя и още двайсет резервни. Ако го бяха заловили муджахидините, те щяха да използват карабината срещу нас. Щяха да убият или поне да се опитат да убият четирийсет от нашите, а после патроните щяха да свършат и щяха да захвърлят оръжието. Ротата на майка ми щеше рано или късно да го открие. Често са се устройвали засади и имало престрелки. Нашите ги изтласквали от позициите им, а после и тях ги сполетявало същото. Било като безумно тичане в кръг. Муджахидините били интелигентни. Имали навика да се връщат на позиции, които нашите смятали за изоставени. С времето обаче нашите откривали всички техни позиции. Щели са да открият карабината, празна и покрита с ръжда, може би използвана като кол за ограда. Всички останали загубени оръжия са били открити по един или друг начин. Не и тази карабина. Единственото логично заключение е, че е била изпратена от американци направо в Америка.

Мълчах.

— Говоря истината — добави Лайла Хот.

— Виждал съм веднъж безшумен снайпер „ВАЛ“.

— Вече ми го каза.

— Беше през 1994-та. Казаха ни, че е била намерена току-що. Цели единайсет години след времето, за което говориш ти. Възникна сериозна паника заради възможностите на това оръжие. Армията не би чакала единайсет години, за да изпадне в паника.

— Напротив — възрази тя. — Ако бяха показали карабината непосредствено след открадването й, щеше да започне Трета световна война. Би било пряко признание, че ваши военни са били лице в лице с нашите, без да са предприети военни действия. Най-малкото е незаконно, а в геополитически аспект би било катастрофа. Америка щеше да се компрометира в морално отношение. Подкрепата за войната вътре в Съветския съюз щеше да се засили. Падането на комунизма щеше да се забави може би с години.

Мълчах.

Тя продължи:

— Кажи ми, какво стана във вашата армия след онази паника през 1994-та година?

Замислих се, както се беше замислила Светлана Хот преди малко. Припомних си историческите подробности. Бяха изненадващи. Проверих ги наум отново и отново.

— Всъщност не стана кой знае какво — отговорих накрая.

— Не се ли появи ново защитно облекло? Нови камуфлажни униформи? Никаква тактическа реакция?

— Не.

— Логично ли е подобно поведение дори и за една армия?

— Не особено.

— Кога за последен път преди това е имало усъвършенстване на екипировката?

Пак се замислих. Припомних си още подробности. Системата за лична защита в сухопътните войски. Чисто нов модел каска от кевлар, която би трябвало да е непробиваема за всякакви малки оръжия. Нова дебела бронежилетка за носене или под ризата, или върху нея. Смятаха я за добра защита дори и срещу дългоцевни оръжия. Най-вече, доколкото си спомнях, срещу деветмилиметрови куршуми. Плюс нови камуфлажни облекла, внимателно разработени за по-добра маскировка в две разцветки — за горска местност и за пустиня. Морската пехота имаше и трети вариант — в синьо и сиво, за градска среда.

Не казах нищо.

— Кога беше последната актуализация? — попита отново Лайла Хот.

— В края на осемдесетте — отвърнах.

— Дори и при сериозна паника колко време е нужно, за да се разработи и произведе такава подобрена екипировка?

— Няколко години — отговорих.

— Нека да обмислим фактите тогава. В края на осемдесетте получавате подобрена екипировка, специално разработена, за да осигурява по-добра лична сигурност. Не смяташ ли, че това може да е резултат от информация, получена от неназован източник през 1983 година?