Лий Чайлд - Утре ме няма

— Защо тогава сме дошли според теб?

— Защото с онези първи телефонни разговори си я накарала да омекне, сприятелили сте се, а когато си решила, че е дошъл подходящият момент, си й казала какво всъщност искаш. И как точно да го открие. Не е свързано с Берлин. Нещо съвсем друго е.

Човек, който не е нащрек и няма какво да крие, би реагирал мигновено и открито. Може би с възмущение, може би с обида. Блъфиращият аматьор би разиграл всичко това шумно и напористо. Лайла Хот не направи нищо в първия момент. После в очите й се появи реакцията — подобна на онази на Джон Сансъм в стаята му в хотел „О’Хенри“. Обмисляне, прегрупиране, реорганизиране, само за някакви си една-две секунди.

— Сложно е за обясняване — поклати глава тя.

Не казах нищо.

— Но е съвсем невинно — добави тя.

— Кажи го на Сюзан Марк.

Тя наклони глава. Жестът, който бях виждал и преди. Учтивост, деликатност, леко разкаяние.

— Помолих Сюзан за помощ — обясни тя. — Съгласи се с готовност. Ясно е, че действията й са й създали проблеми с други хора. Тук си прав. Предполагам, че аз съм косвената причина за неприятностите й. Но не и пряката причина. Наистина, съжалявам за случилото се. Ужасно много. Повярвай ми, ако знаех, че ще стане така, щях да откажа на майка ми.

Светлана Хот кимна и се усмихна.

— Кои са тези „други хора“? — попитах.

— От правителството, предполагам — отговори Лайла Хот. — Вашето правителство.

— Защо? Какво всъщност искаше майка ти?

Лайла заяви, че първо трябва да ми разкаже предисторията.

При разпадането на Съветския съюз Лайла Хот била едва седемгодишна и затова разказваше някак дистанцирано, от позицията на млад човек. Това беше същата дистанция от отминала действителност, която изпитвах и аз по отношение на расистките години в Америка. Лайла ми разказа, че Червената армия използвала масово политическите комисари. Всяка пехотна рота имала по един. Каза ми, че командването и налагането на дисциплина се поделяли трудно между политкомисаря и полевия офицер. Често възниквало яростно съперничество, и то не непременно между двамата като индивиди, а между тактическия здрав разум и идеологическите предразсъдъци. След като се увери, че съм разбрал общата ситуация, тя премина към подробностите.

Светлана Хот била политкомисар, зачислен към пехотна рота. Частта й заминала за Афганистан скоро след началото на съветската инвазия през 1979 г. Първите бойни операции били удовлетворителни за пехотата. После се превърнали в катастрофа. Непредвидените загуби били тежки и постоянни. В началото отричали. После Москва реагирала — със закъснение. Реорганизирали бойния ред. Слели частите. Тактическият здрав разум изисквал окопаване. Идеологията изисквала атаките да се подновят. Бойният дух изисквал единство на основа на етнически и географски произход. Ротите били реорганизирани, като към тях включили снайперистки екипи. Били изпратени стрелци експерти и техните наблюдатели.

Снайперист при Светлана бил нейният съпруг. Негов наблюдател бил по-малкият й брат.

Ситуацията се подобрила значително както във военно, така и в лично отношение. Войниците се окопали и успели да постигнат относителна сигурност и безопасност. Исканията за нападения били осъществявани чрез нощни снайперистки акции. Резултатите били отлични. Съветските снайперисти отдавна били най-добрите в света. Афганистанските муджахидини не били в състояние да се справят с тях. Към края на 1981 г. Москва укрепила още повече позициите си, като изпратила нови оръжия. Била въведена нов тип карабина, създадена неотдавна и все още свръхсекретна. Наричали я безшумен снайпер „ВАЛ“.

Кимнах и казах:

— Виждал съм я веднъж.

Лайла Хот се усмихна леко, почти срамежливо. И може би със сянка на национална гордост — заради държава, която вече не съществуваше. Може би беше само сянка от гордостта, която майка й бе изпитвала по онова време. Защото новата карабина била страхотно оръжие. Била много точна, полуавтоматична. Изстрелвала тежък деветмилиметров куршум със скорост, по-ниска от скоростта на звука, който можел да пробие всички видове съвременни бронежилетки и повечето военни машини с тънка броня от разстояние около четиристотин метра. Била окомплектована с мощни дневни оптични мерници и електронни нощни мерници. Била истински кошмар за враговете. Можела да убие без никакво предупреждение, безшумно, внезапно, случайно, докато спите в леглото в палатката, в клозета, докато се храните, обличате, докато вървите и през деня, и през нощта.