Лий Чайлд - Утре ме няма

Сансъм свърши разговора и стаята утихна. Въздухът съскаше в решетките на климатика и поддържаше температурата малко по-ниска, отколкото ми се искаше. Известно време мълчаливо пиехме кафе и вода. После Елспет Сансъм откри наддаването.

— Има ли някакви новини за изчезналото момче? — попита тя.

— Малко — отвърнах аз. — Пропуснал е тренировка с отбора по футбол, което, изглежда, се случва рядко.

— В Университета на Южна Калифорния? — учуди се Сансъм. Имаше много добра памет. Бях споменал университета само веднъж, и то мимоходом. — Да, наистина се случва рядко.

— После обаче се обадил на треньора си и оставил съобщение.

— Кога?

— Снощи. По време на вечеря на Западното крайбрежие.

— И?

— Изглежда, е с жена.

— Значи всичко е наред — отбеляза Елспет.

— Бих предпочел истински разговор в реално време. Или среща очи в очи.

— Съобщението не те удовлетворява?

— По природа съм недоверчив.

— Е, за какво искаш да разговаряме?

Обърнах се към Сансъм и го попитах:

— Къде беше през 1983-та?

Той замълча за момент и нещо в очите му проблесна. Не е шок, казах си. Не е изненада. Може би примирение.

— През осемдесет и трета бях капитан — отвърна той.

— Не питах това. Попитах къде беше.

— Не мога да ти кажа.

— В Берлин ли беше?

— Не мога да ти кажа.

— Каза ми, че си безупречен. Още ли държиш на тези думи?

— Напълно.

— Има ли нещо, което жена ти не знае за теб?

— Има много неща. Нито едно обаче не е лично.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Чувал ли си някога името Лайла Хот?

— Вече ти казах, че не съм.

— Чувал ли си името Светлана Хот?

— Никога — каза Сансъм.

Наблюдавах лицето му. Владееше се отлично. Изглежда, изпитваше леко раздразнение, но освен това — нищо.

— Беше ли чувал за Сюзан Марк преди началото на тази седмица?

— Вече ти казах, че не.

— Получи ли медал през 1983-та?

Не отговори. Стаята притихна отново. После телефонът на Леонид зазвъня в джоба ми. Усетих вибрация и после прозвуча силна електронна мелодия. Извадих апарата от джоба си и погледнах малкия дисплей на капачето. Номер с код 212. Същият, който беше регистриран в списъка с обажданията. Хотел „Четири сезона“. Вероятно Лайла Хот. Чудех се дали Леонид вече се беше прибрал и Лайла ми се обаждаше, защото бе научила от него какво се бе случило.

Натиснах няколко бутона напосоки, докато звъненето спря, и прибрах телефона. Погледнах Сансъм и казах:

— Извинявай.

Той сви рамене, сякаш нямаше нужда от извинения.

Повторих въпроса си.

— Получи ли медал през 1983-та?

— Какво значение има това? — попита той.

— Знаеш ли какво е 600–8–22?

— Вероятно армейско разпореждане. Не ги знам всичките наизуст.

Казах:

— През цялото време смятахме, че само някой тъпак би очаквал управление „Човешки ресурси“ да разполага със смислена информация за операциите на „Делта Форс“. И мисля, че до голяма степен бяхме прави. Но и донякъде грешахме. Мисля, че един наистина умен човек определено би очаквал такова нещо, ако приложи латерално мислене.

— Как така?

— Да предположим, че някой знае със сигурност, че дадена операция на „Делта Форс“ се е състояла. И да предположим, че знае със сигурност, че е била успешна.

— Тогава няма да му е нужна информация, защото вече разполага с нея.

— Ами ако иска да потвърди самоличността на офицера, ръководил операцията?

— Това не може да стане през управление „Човешки ресурси“. Просто е невъзможно. Заповедите, разстановките, докладите от операциите са класифицирани и се пазят под ключ във Форт Браг.

— Какво обаче се случва с офицерите, които са провели успешна мисия?

— Ти ми кажи.

— Получават медали — отвърнах. — Колкото по-голяма е мисията, толкова по-престижна е и наградата. Разпореждане 600–8–22, част първа, алинея девет, раздел D, задължава управление „Човешки ресурси“ да поддържа хронологичен архив с всички предложения за награди, както и последвалите решения.

— Може и така да е — отвърна Сансъм, — но ако мисията е била на „Делта Форс“, няма да има никакви подробности. Няма да има публично обявяване, няма да се споменава място или да се описва за какво точно се дава наградата.

Кимнах.

— В документа се появява само име, дата и награда. Нищо повече.

— Точно така.

— И именно това би било нужно на един умен човек, който мисли латерално, нали? Наградата доказва, че мисията е била успешна, липсата на публично обявяване означава, че е била секретна. Вземи произволен месец, например от 1983-та. Колко медала са били раздадени?