Лий Чайлд - Утре ме няма

— Кой знае за тези неща?

— Интересува те дали приятелите й са знаели?

Лий кимна.

— Много от близките може би са знаели — каза Джейк.

— А приятел, с когото се е срещнала наскоро?

— Тук не става въпрос за график, а за доверие, нали?

— Ти ми каза, че Сюзан не е била нещастна — намесих се аз.

— Наистина не беше — отговори Джейк. — Знам, че звучи странно, но хората без родители имат различни възгледи за семейството. Имат различни очаквания. Повярвайте ми. Знам. Сюзан се беше примирила и го приемаше като факт от живота.

— Беше ли самотна?

— Сигурен съм, че беше.

— Чувстваше ли се изолирана?

— Сигурен съм, че да.

— Обичаше ли да говори по телефона?

— Повечето жени обичат.

— Имаш ли деца? — попита го Лий.

Джейк отново поклати глава.

— Не — отговори. — Нямам деца. Дори не съм женен. Опитах се да се поуча от опита на по-голямата ми сестра.

Лий се замисли за момент.

— Добре, Джейк. Радвам се, че с Питър всичко е наред. И съжалявам, че се наложи да говорим за тези неприятни неща.

Тя стана и се отдалечи, аз я последвах. Тя каза:

— Ще проверя и другите неща, но ще отнеме време, защото онези канали винаги са много бавни. Поне засега обаче си мисля, че Лайла Хот не е излъгала. Две от нещата се потвърждават — за осиновяването и за отношенията между Сюзан и сина й. Знае факти, които би могла да знае само истинска приятелка.

Кимнах в знак на съгласие.

— А ще се поинтересуваш ли от другото нещо? Което е изплашило Сюзан толкова много?

— Не и докато не видя доказателства, че в град Ню Йорк, някъде между Девето Авеню и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица е извършено престъпление.

— Това е тук някъде.

— Всичко останало би било самодейност — кимна тя.

— А Сансъм интересува ли те?

— Ни най-малко. Теб?

— Струва ми се, че може би трябва да го предупредя.

— За какво? За шанса едно на милион?

— Всъщност шансът е доста по-голям от едно на милион. В Америка има пет милиона мъже, които се казват Джон. По-популярно е само името Джеймс. Един на трийсет мъже. Което означава, че през 1983-та в американската армия трябва да е имало само трийсет и три хиляди военни с името Джон. Сваляме десет процента поради демографски причини и получаваме шанс едно на трийсет хиляди.

— И все пак шансът не е много голям.

— Просто мисля, че Сансъм би следвало да знае, това е всичко.

— Защо?

— Наречи го колегиална солидарност. Може би пак ще отида до Вашингтон.

— Няма нужда. Спести си пътуването. Той ще дойде тук утре. Обяд за набиране на средства в „Шератън“. С големите играчи от Уолстрийт. Седмо Авеню и Петдесет и втора улица. Уведомиха ни.

— Защо? В Грийнсбъро нямаше кой знае каква охрана.

— И тук няма да има. Всъщност няма да има никаква охрана. Уведомяват ни за всичко обаче. Така действа новата полиция на Ню Йорк сега.

Отдалечи се и ме остави сам в голямото празно помещение с някакво тревожно чувство. Може би Лайла Хот наистина беше чиста като девствен сняг, но не можех да се отърва от усещането, че с идването си в града Сансъм ще влезе в капан.

Отдавна мина времето, когато можехте да си намерите приличен хотел в Ню Йорк само за пет долара на нощ, но все още можете да се уредите за петдесет, ако знаете как. Работата е в това да започнете да търсите късно. Отидох до хотел, в който бях отсядал и преди близо до Медисън Скуеър Гардън. Беше голям, някога грандхотел, но сега представляваше само олющена стара сграда на границата между ремонта и разрушаването. След полунощ дежурният персонал се свива до един портиер, който отговаря за всичко, включително и за рецепцията. Отидох при него и го попитах дали има свободна стая. Мъжът изтрака демонстративно по една клавиатура, присви очи към екрана и каза, че има. Спомена цена от сто осемдесет и пет долара плюс данъка. Попитах дали мога да видя стаята, преди да я взема. Хотелът беше от онези, в които подобно искане звучи разумно. И смислено. Дори задължително. Портиерът се измъкна иззад бюрото си и ме поведе към асансьора и после по дълъг коридор. Отвори вратата с електронна карта, закачена за колана му с навит на спирала пластмасов шнур, и се отдръпна, за да ме пусне да вляза.

Стаята беше добра. Имаше легло и баня. Всичко, от което имах нужда, и нищо, от което нямах. Извадих две двайсетачки от джоба си.

— Какво ще кажеш да не се занимаваме с регистрации и други подобни там долу?

Мъжът не каза нищо. Никога не казват. Извадих още десет и добавих: