Лий Чайлд - Утре ме няма

Плюс петнайсет милиона чифта кожени ботуши, четири милиона автомобилни гуми, две хиляди локомотива и единайсет хиляди товарни вагона, както и обичайната техника — петнайсет хиляди самолета, седем хиляди танка, триста седемдесет и пет хиляди военни камиона. И всичко това безплатно, като подарък. Уинстън Чърчил нарича програмата най-користолюбивата за всички времена. Около нея се появяват и легенди. Говори се, че Съветите поискали презервативи и с цел да впечатлят и стъписат другата страна, посочили, че трябва да са дълги трийсет сантиметра. Американците ги изпратили, но на опаковките написали „Размер: среден“.

Поне така разказват.

— Слушаш ли? — попита Лайла.

Кимнах.

— Медалът за изключителна служба би бил подходящ. Или медалът „Легион за заслуги“ или Войнишкият медал.

— Не са достатъчно високи.

— Благодаря. Получил съм и трите.

— Отнемането на карабината наистина е голям удар. Сензация. Това е било напълно непознато оръжие. Предоставянето му на армията би донесло наистина високо отличие.

— Кое обаче?

— Майка ми стигна до извода, че най-вероятно е Медалът за отлична служба. Той е висок, но и различен. Дава се за изключителни заслуги към Съединените щати при изпълнение на особено отговорни задачи. Не зависи от формалното обявяване на война. Дава се на политически гъвкави бригадни генерали и по-високи чинове. Майка ми получила заповед да екзекутира незабавно всички носители на медала. Много рядко го получава военен с чин под бригаден генерал. Това обаче е и единственият значим медал, който би могъл да получи капитан от „Делта Форс“ след онази нощ в долината Коренгал.

Кимнах. Съгласих се. Реших, че Светлана Хот е доста добър анализатор. Явно беше добре обучена и добре информирана. КГБ беше свършил чудесна работа.

— Значи решихте да търсите човек на име Джон, капитан от „Делта Форс“, който е получил Медал за отлична служба през март 1983 година — заключих аз.

Лайла кимна.

— И, разбира се, медалът трябва да е присъден, без да се сочат мотиви.

— Накарала си Сюзан Марк да ти помогне.

— Не съм я накарала. Помогна ми с радост.

— Защо?

— Защото историята на майка ми я разстрои.

Светлана Хот се усмихна и кимна.

— Доста се разстрои и от моята история. Аз съм дете, расло без баща като нея.

— А как стигнахте до името Джон Сансъм още преди Сюзан да ви е дала информацията? — попитах аз. — Не мисля, че е станало благодарение на няколко частни ченгета от Ню Йорк, които са чели вестници и са пускали шеги.

— Комбинацията е много рядка — отговори Лайла. — Джон, „Делта Форс“, Медал за отлична служба, но не на генерал с една звезда. Забелязахме го в „Хералд Трибюн“, когато обявиха амбицията му да се кандидатира за Сената. Бяхме в Лондон. Този вестник може да се купи навсякъде по света. Вариант е на „Ню Йорк Таймс“. Джон Сансъм може би е единственият човек в цялата история на армията ви, който отговаря на всичките четири условия. Искахме обаче да сме абсолютно сигурни. Искахме последно потвърждение.

— Преди какво? Какво искате да му причините?

Лайла Хот ме погледна изненадано.

— Да му причиним ли? — попита тя. — Не искаме да правим каквото и да било. Просто искаме да поговорим с него, това е всичко. Искаме да го попитаме защо е постъпил така с две човешки същества?

Лайла Хот допи чая си и сложи чашата в чинийката. Чу се приятно потракване на костен порцелан.

— Ще отидеш ли да вземеш информацията на Сюзан заради мен? — попита тя.

Не отговорих.

— Майка ми е чакала дълго време — добави тя.

— Защо е чакала? — попитах аз.

— Време, шанс, средства, възможности. Преди всичко пари, предполагам. Доскоро кръгозорът й беше силно стеснен.

— Защо са убили съпруга ти? — попитах.

— Моят съпруг?

— В Москва.

Лайла се замисли за миг, после каза:

— Такива бяха времената.

— Това важи и за съпруга на майка ти.

— Не. Казах ти. Ако Сансъм го беше застрелял в главата, както се случи със съпруга ми, или му беше разбил черепа, или му беше счупил врата, както ги учат да правят в „Делта Форс“, щеше да е различно. Но не го е направил. Вместо това е проявил жестокост. Нечовешка жестокост. Баща ми не е могъл дори да се самоубие, защото са взели карабината му.

Не казах нищо.

— Искаш ли такъв човек да попадне във вашия Сенат?

— Каква е алтернативата?

— Ще ми дадеш ли потвърждението на Сюзан?

— Няма смисъл.

— Защо?

— Защото изобщо не можеш да припариш до Джон Сансъм. Ако нещо от това, което ми разказа, наистина се е случило, значи е секретно и ще остане такова много дълго време. И тайните се пазят строго, особено сега. Две федерални агенции работят по случая. Преди малко трима агенти са задавали въпроси. В най-добрия случай ще ви депортират. Краката ви няма да докоснат земята по целия път до летището. Ще ви качат на самолета с белезници. В салона за обикновените пътници. Британците ще ви свалят от самолета и ще прекарате остатъка от живота си под наблюдение.