Лий Чайлд - Утре ме няма

Всъщност не говореше много за каквото и да било. Нямаше подвизи в списъка с успехите. Беше преминал горе-долу рутинна служба в Западна Африка, Панама, после беше издирвал ракети „Скъд“ в Ирак по време на Първата война в Залива през 1991 г. Нищо повече от това. Само обучение и дежурства, после оттегляне, после пак обучение. Това бяха може би първите реалистични мемоари на човек от специалните части, които бях чел. Дори нещо повече. Описаните събития не само не бяха преувеличени, а обратното, бяха омаловажени и лишени от всякакво разкрасяване. Което ми се стори интересно.

Положих голямо старание, преди да се върна в кафенето на Осмо Авеню. Шефът ни е довел цял екип. И досега всички вече имаха поне най-обща представа как изглеждам. Индиецът от „Рейдио Шак“ ми беше казал, че по телефона могат да се изпращат снимки и видеозаписи. Що се отнася до мен, нямах никаква представа как изглежда противникът, но след като шефът им се беше видял принуден да наеме момчета с хубави костюми за камуфлаж, значи собственият му екип изглеждаше различно. Иначе не би имало смисъл. Около мен минаваха какви ли не хора. В Ню Йорк винаги е така. Никой от тях обаче не показа какъвто и да било интерес към мен. Никой не се закачи за мен. Не че ги бях улеснил. Качих се на влак от линия №4 до „Гранд Сентръл“, направих две обиколки през тълпата, взех метрото до Таймс Скуеър, после направих дълъг и нелогичен кръг до Девето Авеню и стигнах до кафенето от западната страна, преминавайки покрай Четиринайсето управление.

Джейкъб Марк вече беше там.

Беше седнал в задно сепаре, чист, сресан, с тъмни панталони, бяла риза и морскосиньо яке. Все едно на челото му беше татуирано Ченге в почивка. Изглеждаше нещастен, но не и изплашен. Мушнах се на стола срещу него и седнах странично, за да мога да наблюдавам улицата през прозореца.

— Говори ли с Питър? — попитах го.

Той поклати глава.

— Но?

— Мисля, че всичко е наред.

— Мислиш или знаеш?

Той не отговори, защото дойде сервитьорката. Същата, която ни обслужваше сутринта. Бях прекалено гладен, за да проявявам чувствителност по въпроса дали Джейк ще яде, или не. Поръчах си голямо плато, салата с риба тон, яйца и куп други неща. Плюс кафе. Джейк последва примера ми и си поръча препечен сандвич със сирене и вода.

— Кажи ми какво стана — подканих го аз.

— Помогнаха ми местните ченгета — отвърна той. — С радост. Питър е футболна звезда. Не си е бил у дома, затова раздрусали приятелчетата му и разбрали какво е станало. Оказало се, че Питър е отишъл някъде с жена.

— Къде?

— Не се знае.

— Каква жена?

— Момиче от бара. Питър и приятелите му били в някакъв бар преди четири вечери. Момичето било там. Питър си тръгнал с нея.

Не казах нищо.

— Какво? — попита Джейк.

— Кой кого е свалил? Той момичето или момичето него?

— Заради това си мисля, че всичко е наред — кимна Джейк. — Той е свършил цялата работа. Според приятелите му свалката е продължила четири часа. Вложил всички усилия. Нещо като борба за шампионска титла според тях. Искам да кажа, че не е била Мата Хари или нещо подобно.

— Описание?

— Страхотно бебче. Казват го футболисти, значи може да им се вярва. Малко по-голяма от тях, но не много. Може би на двайсет и пет, двайсет и шест. Ако си в горните курсове на колежа, предизвикателството е неустоимо, нали?

— Име?

Джейк поклати глава.

— Приятелите са стояли настрана. Въпрос на възпитание.

— Редовни клиенти ли са?

— Отбиват се често.

— Проститутка? Примамка?

— Няма начин. Онези момчета си знаят работата. Не са тъпи. Ако беше така, щяха да разберат веднага. Освен това усилията е положил Питър. Четири часа! Приложил е на практика всичко, което е знаел.

— Можело е да приключи за четири минути, ако е искала.

Джейк отново кимна.

— Повярвай ми, виждал съм такива неща стотици пъти. Ако има някаква задна мисъл, стига и час, за да може всичко да добие невинен вид. Максимум два. Никой не би пропилял четири часа. Значи положението е нормално. И повече от нормално, ако си на мястото на Питър. Четири дни със страхотно бебче? Ти какво правеше, когато беше на двайсет и две?

Свих рамене. На двайсет и две имах същите приоритети, макар че връзка, която продължава четири дни, щеше да ми се стори дълга. На практика нещо като годеж или брак.

— Но? — подкани ме Джейк.

— Сюзан е била задържана четири часа заради катастрофата. Питам се какъв ли краен срок може да е изтекъл, за да накара една майка да се самоубие?