Лий Чайлд - Утре ме няма

— С Питър всичко е наред. Не се тревожи за него. Скоро ще се прибере у дома. С треперещи колене, но щастлив.

Замълчах. Дойде сервитьорката с поръчките ни. Храната изглеждаше вкусна, порциите бяха големи. Джейк попита:

— Намериха ли те онези от частната фирма?

Кимнах и между хапките салата му разказах какво се бе случило.

— Знаели са името ти — отбеляза след няколко минути мълчание той. — Това е лошо.

— Така е, не е най-доброто. На всичкото отгоре знаеха, че съм говорил със Сюзан във влака.

— Откъде са разбрали?

— Бивши ченгета са. Все още имат приятели в полицията. Няма друго обяснение.

— Лий и Дохърти?

— Може би. Или някой друг, който е отишъл и е прочел папката по случая.

— Снимали са те. Което също не е хубаво.

— Не е най-доброто — съгласих се отново.

— Някаква следа от другия екип, за който са споменали? — попита той.

Погледнах към прозореца.

— Засега никаква.

— Нещо друго?

— Джон Сансъм не преувеличава за кариерата си. Изглежда, не е вършил нищо особено. Дотолкова, че да си струва да се проверява.

— Значи задънена улица.

— Може и да не е — отбелязах. — Бил е майор. Едно повишение за прослужени години, плюс две по заслуги. Изглежда, е направил нещо, което се е харесало много. И аз бях майор. Знам как стават тези неща.

— Ти какво направи, което им е харесало?

— Нещо, за което по-късно сигурно са съжалявали.

— Прослужени години — каза Джейк. — Ако стоиш там, те повишават и бездруго.

Поклатих глава.

— Не става така. Освен това нашият човек е получил три от четирите най-големи отличия, като едното е получил два пъти. Трябва да е направил нещо по-специално. Всъщност четири специални неща.

— Всички получават медали.

— Не и такива. Аз имам Сребърна звезда, която за нашия човек е нищо и половина, но за сведение тях не ги раздават със закуската сутрин. Имам и Пурпурно сърце, каквото Сансъм няма. Поне в книгата си не споменава да е получавал, а никой политик не би забравил да спомене, ако е бил раняван в сражение. Просто е невъзможно. И, общо взето, не е обичайно да получиш медал за храброст, без да си раняван. Двете най-често вървят ръка за ръка.

— Може би лъже за медалите.

Поклатих глава.

— Няма как. Може да излъже за почетен знак, получен за участие в сражение във Виетнам, но тук говорим за сериозни награди. Сансъм е получил всичко, без Медала на честта.

— Е?

— Мисля, че наистина лъже за кариерата си, но в обратен смисъл. Пропуска важни факти, вместо да добавя.

— Защо го прави?

— Защото е бил най-малко на четири секретни мисии, за които все още няма право да говори. Следователно наистина са много секретни, защото Сансъм в момента е в предизборна кампания и сигурно адски му се иска да приказва.

— Какви може да са тези секретни мисии?

— Може да са били всякакви. Черни операции, секретни акции срещу когото и да било.

— Може би са искали подробности от Сюзан?

— Не е възможно — казах. — Заповедите, оперативните дневници и докладите на „Делта Форс“ са много далеч от управление „Човешки ресурси“. Или ги унищожават, или ги заключват за шейсет години във Форт Браг. Моите уважения, но сестра ти не би могла да припари и на милион километри дотам.

— И как ни помага това?

— Елиминираме бойната кариера на Сансъм, ето как. Ако изобщо е замесен по някакъв начин, трябва да търсим другаде.

— Замесен ли е?

— Иначе защо да споменават името му?

— Къде другаде да търсим?

Оставих вилицата, глътнах кафето и казах:

— Не искам да стоя повече. Това е отправна точка за другия екип. Ще ме потърсят най-напред тук.

Оставих бакшиш на масата и отидох да платя сметката. Този път сервитьорката беше доволна — влязохме и излязохме за рекордно кратко време.

Манхатън е едновременно най-доброто и най-лошото място на света, ако те търсят. Най-доброто е, защото гъмжи от хора и на всеки квадратен метър има буквално стотици свидетели. Най-лошото е, защото гъмжи от хора и трябва да оглеждаш всеки един от тях, а това е уморително, разочароващо и изтощително. В края на краищата или полудяваш, или ставаш невнимателен. И така, за удобство, се върнахме до Западна трийсет и пета улица и се заразхождахме по сенчестата страна срещу редицата паркирани полицейски коли — струваше ми се най-безопасният тротоар в града.

— Къде другаде да търсим? — попита отново Джейк.

— Какви каза, че са били причините за самоубийствата в Джърси?

— Финансови и сексуални.

— А Сансъм не е спечелил парите си в армията.