Лий Чайлд - Утре ме няма

После седнах на един перваз и започнах да чета изданията, които бях взел. На гърба си чувствах горещина от слънцето, което грееше през прозореца, а отпред усещах студ заради решетката на климатика точно над мен. Някога се притеснявах да чета в книжарниците, без да имам намерение да купя. Самите книжарници обаче като че ли не само одобряват това, но дори окуражават хората да четат там. В някои книжарници са сложили и кресла за тази цел. Явно някакъв нов бизнес модел. И всички постъпват по този начин. Книжарницата, в която влязох, беше отворена преди малко, а вече приличаше на бежански център. Имаше хора навсякъде — седнали или излегнали се на пода, заобиколени от купчини книги, много по-големи от моята.

Във всички новинарски седмични списания имаше репортажи за предизборната кампания, натикани между рекламите и статиите за напредъка в медицината и технологиите. Повечето от материалите бяха за кандидатите за най-високия пост, но надпреварата за Камарата и Сената също бе отразена с по няколко реда. Първите първични избори бяха насрочени за след четири месеца, а самите избори щяха да са след година и два месеца. За някои от кандидатите вече се знаеше, че са аутсайдери, но Сансъм все още беше солиден състезател. Социологическите проучвания му даваха добри шансове в целия щат, той успяваше да набере доста пари, откровеният му тон се смяташе за свежа струя, а кариерата му на военен като че ли му осигуряваше нужната квалификация за всякакъв пост. Макар че според мен това е същото като да твърдите, че един служител в чистотата може да стане кмет. Няма никаква логика подобни твърдения да се приемат за верни. Ясно беше обаче, че повечето журналисти го харесват като кандидат. И беше ясно, че си го представят и на по-високи постове. Смятаха, че след четири или след осем години ще се кандидатира за президент. Един автор дори намекваше, че не е изключено да го изтеглят от настоящата му кампания за Сената и да го номинират за вицепрезидент още на тези избори. Вече беше почти знаменитост.

Корицата на книгата му беше стилна и включваше заглавието, името му и две снимки. По-голямата беше доста размазана, правена по време на бойни действия, и достатъчно увеличена, за да се използва за фон на всичко останало. Виждаше се млад мъж с износена и разкопчана бойна униформа и боядисано лице под плетена шапка. Върху тази снимка беше лепнат нов студиен портрет на същия мъж, облечен в делови костюм. Очевидно беше Сансъм, тогава и сега. Цялото послание в един колаж.

Скорошната снимка беше правена със светкавица, перфектно фокусирана, а той позираше умело. Беше дребен и строен, висок може би около един и седемдесет, седемдесетина килограма. По-скоро хрътка или териер, а не питбул, издръжлив и устойчив, каквито са всички войници от специалните части. По-старата снимка, изглежда, беше от периода, когато е бил в обикновена част. Може би при рейнджърите. От опит знам, че момчетата от „Делта Форс“ от неговото поколение обичаха да си пускат бради, да носят тъмни очила и палестински шалове, омотани около вратовете. Отчасти заради местата, където вероятно щяха да служат, и отчасти защото искаха да са анонимни и маскирани, което само по себе си бе както необходимост, така и плод на фантазията им. Вероятно обаче снимката беше подбрана от мениджъра на кампанията му, който бе решил, че е по-добре да сложи по-разпознаваема фотография, макар и от по-ниско стъпало в кариерата му, на която обаче той изглежда типичен американец. Явно хората, които приличат на чудати палестински хипита, не са на почит в Северна Каролина.

На вътрешната страна на обложката бе изписано цялото му име заедно с военното звание: Майор Джон Т. Сансъм, Сухопътни войски на Съединените щати, от резерва. После пишеше, че е награждаван с Кръст за отлична служба, Медал за отлична служба и две Сребърни звезди. И се споменаваше, че е основал преуспяваща компания, наречена „Сансъм Консълтинг“. Зачудих се какво ли още може да пише на останалите страници на книгата му.

Разлистих я. Беше разделена на пет основни части — детството, военната му служба, по-късно бракът и семейството, периодът, в който се е занимавал с бизнес, и политическата му визия за бъдещето. Ранните години ми се сториха конвенционални за жанра. Дете от скромно семейство, никакви излишества и капризи, майка, опора на семейството, и баща, който работи на две места, за да свърже двата края. Почти със сигурност преувеличено. Ако вземете политическите кандидати за представителна извадка от населението, ще излезе, че Съединените щати са страна от Третия свят. Всички са израснали в бедност, течащата вода е лукс, обувките са рядкост, хубавата храна е повод за празник.