Лий Чайлд - Утре ме няма

Прескочих напред до мястото, където се разказваше как се е запознал с жена си, и попаднах на още баналности. Била прекрасна, децата били чудесни. Толкова по въпроса. Не разбрах кой знае колко от главата, посветена на бизнеса. „Сансъм Консълтинг“ били група консултанти, но не ми стана ясно с какво точно са се занимавали. Общо взето, давали консултации, после купили акции от корпорациите, които съветвали, после ги продали и забогатели. Самият Сансъм успял да натрупа цяло състояние, както сам отбелязваше. Нямах представа какви суми имаше предвид. Аз лично се чувствам добре и с двеста долара в джоба. Подозирах, че Сансъм имаше предвид повече от това, но не уточняваше колко. Още четири нули? Пет нули? Шест?

Хвърлих поглед на визията му за бъдещето, но не открих нещо повече от това, което бях прочел в седмичните списания. Всичко опираше до идеята гласоподавателите да получат всичко, което искат. Ниски данъци? Имате ги. Публични услуги? Имате ги. Нещо не ми беше съвсем ясно. Във всеки случай обаче Сансъм изглеждаше приличен тип. Имах чувството, че ще се опита да направи каквото трябва, доколкото би могъл който и да е политик. Имах чувството, че е в политиката поради почтени причини.

В средата на книгата имаше снимки. Всички, с изключение на една, бяха безобидни фотографии на Сансъм — от тримесечно бебе до ден-днешен. Мисля си, че всеки би могъл да извади подобни снимки от кутия за обувки, забутана някъде на тавана. Родители, детство, ученически години, военна служба, бъдещата съпруга, деца, делови портрети. Нормални фотографии, вероятно заменими със снимките във всички други професионални биографии на кандидатите.

Различната снимка обаче беше странна.

Снимката, която се открояваше, беше репортажна и я бях виждал и преди. Беше на американски политик на име Доналд Ръмсфелд, който се ръкува с иракския диктатор Саддам Хюсеин през 1983 г. в Багдад. Доналд Ръмсфелд бе два пъти министър на отбраната, но по времето, когато бе правена снимката, бе специален пратеник на президента Рейгън. Беше заминал за Багдад, за да целува задника на Саддам, да го потупа по гърба и да му връчи чифт шпори от чисто злато като подарък и в знак на вечната благодарност на Америка. Осем години след това ритахме задника на Саддам — не го целувахме. Петнайсет години след това го убихме. Под снимката Сансъм беше сложил надпис: Понякога приятелите ни стават врагове, понякога враговете ни стават приятели. Реших, че е политически коментар. Или бизнес проповед, макар че в текста не открих да се споменава самият епизод.

Върнах се към военната му кариера и се приготвих да чета внимателно. В края на краищата тъкмо от това разбирах. Сансъм бе постъпил в армията през 1975-а и я бе напуснал през 1992-ра. Седемнайсет години, с четири повече от мен, защото беше започнал девет години преди мен и беше напуснал пет години преди мен. Добри времена, общо взето, в сравнение с други. Виетнамската лудост бе приключила, новата професионална армия вече се бе утвърдила и все още бе добре финансирана. Изглежда, всичко това беше допаднало на Сансъм. Разказът му вървеше гладко. Описваше основното обучение точно, школата за офицери добре, дори беше забавен, когато разказваше за първите си години в пехотата. Бе искрен по отношение на амбициозността си. Придобил бе всички възможни квалификации, после бе постъпил при рейнджърите и в наскоро появилата се „Делта Форс“. Както обикновено, той драматизираше процеса на приемане в „Делта“, адските седмици за отсяване на кандидатите, издръжливостта, търпението, изтощението. Както обикновено, не споменаваше и дума за слабостите. В „Делта Форс“ има много мъже, които могат да стоят будни цяла седмица, да изминат пеша двеста километра и след това да свалят с изстрел топките на мухата цеце, но й липсват хора, които правят разлика между шиит и термит.

Като цяло обаче чувствах, че Самсън е доста честен. Истината е, че повечето мисии на „Делта Форс“ се прекратяват, преди още да са започнали, а повечето от онези, които започват, се провалят. Много от момчетата дори не помирисват истинско сражение. Сансъм не украсяваше нещата. Говореше прямо за приливите и отливите на ентусиазма и съвсем откровено за провалите. Най-вече не споменаваше нищо за кози стада. Повечето специални доклади на специалните части обвиняват за провалите си скитащите наоколо стада кози. Момчетата се инфилтрират в някаква враждебна, както твърдят, и буквално ненаселена територия, където моментално биват открити от местните селяни и големите им стада кози. Статистически това е малко вероятно. От гледна точка на храненето — също, предвид голата местност. А козите трябва да пасат. Може преди време да е било вярно, но в наши дни се е превърнало в нещо като код. Много по-лицеприятно е да се каже: Бяхме заели позиция, когато едно стадо кози се спусна върху нас, отколкото: Прецакахме всичко. Сансъм обаче не споменаваше селскостопански животни и обслужващия ги персонал, което беше голям плюс в негова полза.