Лоис Бюджолд - Памет

Майлс неутрално се прокашля. Грегор и Лайза завиха зад ъгъла и продължиха по алея с подкастрени тисови дървета. Високият слаб император крачеше до стремето, оживено жестикулираше, усмихваше се и разказваше нещо. Лайза се навеждаше към него през седлото, очите й сияеха, устните й бяха отворени, тя слушаше Грегор… с цялата си душа, разбра Майлс.

— Е, Майлс — вече с по-спокоен тон продължи лейди Алис, — разкажи ми за тоя твой капитан Галени. Не ми е ясно как се вписва той в цялата тази история.

— Той не е мой капитан — възрази Майлс. — Той е капитан на Грегор.

— Но според Иван е твой приятел.

— Иван е работил с него много по-дълго от мен.

— Престани да избягваш въпроса. Имам чувството, че това е важно или поне, че може да стане важно. Работата ми е да предпазвам Грегор от домашни проблеми, също както Саймън го предпазва от външни. И както някога твоят баща, а сега министър Ракоци, струва ми се — от политически. Според доклада на ИмпСи, предоставен от Саймън, доктор Тоскана и Галени не са любовници.

— Ами… не. И аз така смятам. Той обаче я ухажваше. Точно затова ги поканих и двамата тогава на официалната Императорска вечеря. За да му помогна в усилията. — Императорският обяд започваше да тежи като камък в стомаха му.

— Но не са официално сгодени, нали?

— Не мисля.

— Разговаряли ли са за брак?

— Не знам . Разбираш ли, не съм чак толкова близък с Галени. С него просто… сме работили заедно, съвсем случайно, по време на оная каша с Марк на Земята и после — по време на командировката ми на Комар, когато ИмпСи разследваше един опасен инцидент. Да, според мен Галени е мислил за брак. Но той е много затворен човек, при това по много основателни причини. Мисля, че му е било много трудно да се опитва да се сближи с Лайза. Не заради това какъв човек е тя, а заради това какъв е той самият, или по-точно, какъв се е направил. Бавен, внимателен, предпазлив.

Лейди Алис почука с дългия си лакиран нокът по дантелената покривка. Около нейната чиния нямаше нито трошичка, нито капчица.

— Трябва да знам, Майлс. Има ли вероятност капитан Галени да създаде някакви проблеми в сегашната ситуация? Не искам повече изненади.

— Какво имаш предвид под „проблеми“? Той самият ли ще е проблем? Или той ще ги създаде?

В меката тоналност на гласа на Алис се усетиха метални нотки.

— Точно това те питам.

— Не знам. Предполагам, че ще се чувства наранен. Съжалявам. — Смятаха да пратят Галени по дяволите. „Господи, Дъв… не исках да направя това с теб! Прости ми, прости ми… днес е денят, в който съм виновен за всичко…“

— Е, в края на краищата изборът е на Лайза — разсъдливо каза Алис.

— Нима бедният Галени може да се конкурира с императора ?

Тя го погледна с леко съжаление.

— Ако Лайза обича Галени… няма да има конкуренция. Ако не го обича… няма и проблем. Нали?

— Струва ми се, че ме боли главата.

Устните на лейди Алис леко трепнаха, демонстрирайки тайно съгласие с казаното, но изражението на лицето й веднага се върна към обичайното й приятно спокойствие; към тях отново се приближаваше Грегор със своя конен цирк. Той помогна на Лайза да слезе от коня, в процеса на което се изхитри да изпълни нещо твърде близо до прегръдка. После подаде юздите на коняря. Друг слуга донесе два сребърни таза, за да могат двамата да измият следите от докосването до коня (ако имаше такива) по ръцете си. Напълно излишен жест: изглежда животинчето тази сутрин едва не са го удавили в шампоан. А задницата й блестеше така, че Майлс без колебание би ял обяда си направо от нея.

Алис демонстративно си погледна часовника.

— Ужасно съжалявам, че развалям този прелестен следобед, Грегор, но до срещата ти с граф Вортала и министър Ван остават само двайсет минути.

— О! — Бузите на Лайза поруменяха и, изпитвайки угризения на съвестта, тя скочи от стола, на който току-що бе седнала. — Аз ви отвличам от работата ви.

— О, не, след като лейди Алис е тук, за да ми напомня за това — парира Грегор, хвърляйки към Алис поглед, който я накара да се усмихне кисело. Но Грегор послушно стана и се наведе над ръката на Лайза… дали щеше… Да. Той смяташе да целуне ръката й. Всъщност Грегор я обърна с дланта нагоре и леко я докосна с устни. Майлс скръсти ръце, покри устата си с длан и си прехапа езика. Когато Грегор се изправи, Лайза сви пръсти, криейки мястото на целувката — сякаш е уловила пеперуда — и се усмихна. Не, направо се ухили. Грегор се ухили в отговор с такъв вид, сякаш е леко пиян. Алис се прокашля. Майлс прехапа езика си още по-силно. Грегор и Лайза размениха продължителен и забележително идиотски поглед. Накрая Алис прекъсна тази мизансцена, взе Лайза под ръка и я отведе, като радостно й говореше нещо за разходка из долните салони на резиденцията, където по пътя можеха да се разгледат мозаечните панели.