Лоис Бюджолд - Памет

— През три области оттук — прошепна тя в отговор. — Вчера го докараха с аерокар в дворцовите конюшни. Грегор от четири дни гони прислугата си до умопобъркване, планирайки всеки детайл на този обяд.

— Аз ще подхвана крака ви — продължаваше императорът, докато конярят държеше богато украсените поводи. — Ето, позволете да ви покажа как. Свийте крака си, а аз ще подложа ръцете си…

Трябваха три опита и изрядно количество смях, за да се качи Лайза на коня. Ако Грегор се е опитвал тайничко да я опипа, то беше успял да изпълни това с потресаваща издържливост. Седейки в подплатеното с кадифе седло, Лайза изглеждаше възхитена, малко засрамена и в същото време горда от себе си. Грегор взе поводите от коняря, с жест го отпрати и поведе кобилата по градинските алеи, като говореше нещо и оживено жестикулираше.

Майлс, широко разтворил очи, отпи голяма глътка парлив чай.

— Така, лельо Алис… ролята на Баба ли играеш, или какво?

— Все повече изглежда, че е така — сухо отвърна тя, без да сваля поглед от малката изискана кавалкада.

— И кога се случи това?

— Не съм съвсем сигурна. Докато се огледам… и готово. Оттогава все се опитвам да наваксам пропуснатото.

— Но, Алис… Комарка за императрица? — Защото Грегор най-вероятно имаше предвид тъкмо това; Алис никога нямаше да се съгласи с ролята на сводница. — Консервативното крило от партията на ворските лордове направо ще се насерат, нали? Да не споменавам за оцелелите комарски радикални революционери. С тях ще се случи същото, само че по друг начин.

— Бъди така добър и не използвай казармените си изрази на масата, Майлс. Но в отговор на въпроса ти… да, навярно. Макар че на центристката коалиция това ще се хареса. Или ще бъде убедена да го приеме.

— Ти ли ще ги убедиш? Или ще ги убедят техните съпруги, с твоя помощ? А ти самата одобряваш ли такъв брак?

Тя замислено присви очи.

— Като цяло… да, струва ми се, че го одобрявам. Тъй като майка ти не прави нищо в това отношение, то задължението да се търси съпруга за Грегор през последните десет години автоматично падна върху мен. Адски досадна задача. Искам да кажа, той просто си седеше тук и ме гледаше с онова негово ужасно скръбно изражение, сякаш казва „Защо правиш така с мен?“. Струва ми се, че по едно или друго време съм му водила всяка висока и стройна ворска красавица от планетата, нарушавайки реда в собствения им живот и живота на семействата им; предоставях му десетки резюмета… нищо не подейства. Всичко беше напразно. Кълна се, че Грегор беше още по-голямо разочарование от Иван, а Иван изпусна толкова много добри партии… Някой, чието име няма да споменавам, ми прошепна на ухо, че трябвало да опитам да му предложа момчета, но аз отбелязах, че това няма да реши проблема с наследника, който всъщност е първостепенен за нас.

— Не и без адски много безпрецедентни генетични операции — съгласи се Майлс. — Не, момчетата не са за Грегор. Но и ворско момиче също. Разбрах го още преди години — жалко, че не си ме попитала. Грегор е още по-близък роднина на лудия император Юри от мен. И… хм… той знае повече за баща си, покойния и неоплакан от никого принц Серж, далеч повече, отколкото, както предполагам, биха искали родителите ми. Грегор страда от напълно исторически обоснована параноя по повод… е, параноята. И от вътрешните ворски бракове. Никога не би си позволил да се влюби във ворска жена.

Алис повдигна тъмните си вежди.

— За това му отношение към ворските жени и аз се досетих най-накрая. Което ме изправи пред сериозна дилема, както можеш да си представиш.

— Е… какво вижда той в доктор Тоскана, как смяташ? Освен интелигентност, красота, мил характер, чувство за хумор, умение за общуване, богатство и не-ворски гени, искам да кажа?

Алис изсумтя — лека, подобаваща на ворска лейди насмешка.

— Мисля, че всичко е даже по-просто и засяга по-дълбоки инстинкти, макар да се съмнявам, че Грегор го съзнава. Не се опитвам да имитирам този ужасно дразнещ навик на майка ти, тези моментални психоанализи по бетански, но… майката на Грегор беше убита, когато той беше на пет години. — Червените й устни за момент трепнаха от стара болка; лейди Алис бе познавала принцеса Карийн, когато беше още жива. — Погледни фигурата на доктор Тоскана. Тя излъчва… майчинство. Никъде не стърчат кости. Колко време загубих да влача пред него тълпи от високи и стройни красавици, когато е трябвало да му водя ниски и пухкави . Иде ми да се разрева. — Вместо това тя решително отхапа солидно парче от тортата си.