Джеймс Блиш - Новозавладените звезди

— Да, точно там е започнало всичко — каза Хокайа. — Естествено, първоначално на тези хора изобщо не им хрумвало, че могат да създадат предварително адаптирани деца. Вместо това те прибягвали до всякакви крайности, за да пригаждат околната среда или да я пренасят със себе си. Но най-накрая разбрали, че това е неосъществимо при планетите. Не можеш да прекараш целия си живот в скафандър или под купол. Освен това обществото им открай време имало проблеми с формата на вида. Столетия наред били невероятно придирчиви към минимални различия в цвета на кожата и външния вид, та даже и в мислите. Режим подир режим се опитвал да наложи на хората собственото си становище какъв трябва да бъде всеки гражданин, а онези, които не отговаряли на изискванията, били заробвани.

Внезапно бъбренето на Хокайа взе да притеснява Горбъл. Ставаше все по-лесно и по-лесно да се солидаризира с убеждението на Авърдор, че трябва изобщо да не се обръща внимание на съществуването на адаптирани хора.

— Едва след като горчивият опит ги научил — продължи Хокайа, — че тези особености всъщност нямат значение, те съумели да се насочат към пантропията. Това бил логичният завършек. Разбира се, необходимо било да поддържат известна приемственост във формата; това се спазва и до ден-днешен. Не е възможно напълно да промениш външността, без да промениш напълно и мисловните процеси. Ако придадеш на човека образа на хлебарка, както предвидил един древен автор, той в крайна сметка ще започне да мисли като хлебарка, а не като човек. Ние признахме, че е така. В светове, където би бил подходящ само един крайно модифициран човешки вид, например планета от типа на газовите гиганти, не се правят опити за заселване. Съветът твърди, че такива светове не са потенциална собственост на човеците, а на други раси, чиято душевност няма да се нуждае от коренни промени, за да оцелее.

Капитан Горбъл смътно започна да схваща накъде клони Хокайа и това, което забеляза, не му се понрави. По своя влудяващ маниер тюленочовекът доказваше правото си да бъде смятан за равен както фактически, така и юридически. Той привеждаше доводи в полза на това в една вселена, напълно непозната на капитан Горбъл, и с примери, чиято достоверност и уместност само той знаеше и можеше да прецени. Накратко, Хокайа си служеше с непочтени похвати, поради което последните останки от търпението на Горбъл бързо се изпаряваха.

— Естествено, имало е съпротива още в самото начало — говореше Хокайа. — Този тип мислене, което едва неотдавна било приело, че цветнокожите са човешки същества, бързо прегърнало идеята, че един или всеки адаптиран човек социално стои по-ниско от „първичния“ или „изходен“ човешки образец, от прототипа, който населявал Земята. Но там съществувал и друг, много стар възглед, че основните човешки качества са присъщи на съзнанието, а не на формата. Виждате ли, капитане, всичко, което последвало, тогава все още можело да се предотврати, ако се беше намерил начин да се защити схващането, че дори частичната промяна на формата прави човека по-малко човек, отколкото е бил в „първичното“ си състояние. Но дойде ден, когато подобно схващане вече не може да се отстоява; ден, който е най-големият морален вододел за нашия род; денят, който трябва да обедини всички разнопосочни течения във взаимоотношенията ни в общо хранилище на братство и целенасоченост. Ние с вас сме безкрайно щастливи, че се намираме в театъра на действията, за да бъдем свидетели на това.

— Много интересно! — студено каза Горбъл. — Но всичко това се е случило много отдавна и днес ние знаем твърде малко за тази част от Галактиката. При създадените обстоятелства, които вие ще откриете ясно записани в корабния дневник, съгласувани със съответния правилник, аз съм принуден от утре нататък да обявя извънредно положение на кораба, което ще продължи, докато свалим екипа ви на сушата. Боя се, че това означава всички пътници задължително да си седят по местата.

Хокайа се обърна и се надигна. Очите му бяха все така топли и влажни, но в тях вече нямаше и следа от веселие.

— Много добре зная какво означава това — рече той. — И до известна степен разбирам необходимостта от него, въпреки че се надявах да видя нашата родна планета най-напред от космоса. Но мисля, че вие , капитане, не съвсем добре разбрахте мен . Моралният вододел, за който споменах, не е в миналото. Той е в настоящето. Започнал е от периода, когато Земята станала необитаема за така наречения основен човешки вид. Стичането на потоците към общия резервоар все повече и повече ще се увеличава, като се разчуе във Вселената, че и самата Земя е била заселена с Адаптирани хора. Тази вест ще бъде съпътствувана от сътресението на познанието — шокът от проумяването, че въпреки претенциите си „основният“ тип хора сега и от дълго време е едно незначително малцинство.