Джеймс Блиш - Новозавладените звезди

— В праисторията им, петнадесет хиляди години преди официалната дата на тяхното начало, те разчиствали земята за обработване чрез изгаряне. После засявали култури, прибирали ги и оставяли мястото да подивее. След това изгаряли прораслата отново джунгла и отново повтаряли цикъла. Още в началото само заради този начин на земеделие те ликвидирали най-голямото изобилие от дивеч, съществувало изобщо на Земята. Нещо повече, този метод бил направо пагубен за горния пласт на почвата. Но дали си направили изводи? Не. Дори след като осъществили полет в космоса, тази система на земеделие била общоприета за повечето места, където още имало джунгли, въпреки че по това време вече навсякъде се подавали голи камъни. — Хокайа въздъхна. — Сега, разбира се, вече няма джунгли. Няма и морета. Има само пустиня, голи канари, ужасен студ и разредена, бедна на кислород атмосфера; поне така щеше да изглежда на хората, ако не бяха измрели всичките. Вината не е била само в примитивното земеделие, но и това е помогнало.

Горбъл крадешком погледна прегърбената фигура на лейтенант Авърдор, негов адютант и навигатор. От първия миг на пътешествието Авърдор се бе въздържал да не се обърне дори с една дума към Хокайа или кой да, друг пантропист. Естествено, от него не се изискваше да поеме задължителните дипломатически тежести — това бе грижа на Горбъл, — но усилията да се изплъзва даже и от обикновено общуване с тюленочовеците започваше да му се отразява зле.

Все някога Авърдор щеше да избухне. Нямаше да има кого да обвини за това, освен самия себе си, но все пак всички на борда щяха да пострадат от последствията.

Включително и Горбъл, който щеше да загуби един първокласен навигатор и помощник.

При все това безспорно не беше във властта на Горбъл да нареди на Авърдор да заговори с Адаптиран човек. Той можеше само да му подхвърли да проявява макар и механично известна учтивост в името на доброто на кораба. Единственият отговор бе най-втренченият поглед, който някога бе виждал, включително и от Авърдор, с когото капитанът служеше във флота повече от тридесет галактически години.

А най-лошото бе, че Горбъл, като човешко същество, изцяло се солидаризираше с Авърдор.

— След определен брой години условията на всяка планета се променят — тържествено изломоти Хокайа, като размахваше подобната си на плавник ръка, за да обхване източниците на светлина извън кабината. Той пак работеше по първоначалната си натраплива идея: програмата на заселване. — Съвсем логично е да се твърди, че човек трябва да може да се променя заедно с тях или, ако не може, да се установи някъде другаде. Да допуснем, че хората бяха завладели само подобните на Земята планети. Но дори те не остават завинаги земеподобни, поне не в биологичния смисъл.

— Първо на първо, защо да се ограничаваме с подобните на Земята планети? — запита Горбъл. — Не че зная особено много за това място, но по описанията то не изглежда най-благоприятния свят.

— Не ще и дума — отвърна Хокайа, въпреки че, както обикновено, на Горбъл не му стана ясно с коя част от собствените му пояснения се съгласява странното творение. — От гледна точка на оцеляването няма никакъв смисъл да приковеш вида си завинаги към едни и същи условия. Разумното е той да продължи еволюцията си заедно с вселената, така че да не зависи от неща като остаряването на световете или избухването на техните звезди. И погледнете резултатите: човекът сега съществува в толкова много разновидности, че винаги някъде се намира убежище за всеки застрашен народ. Това е голямо постижение; сравнени с него, колко струват старите доводи за неприкосновеност на вида?

— Колко, наистина? — измънка Горбъл, но вътре в главата му другото му „аз“ говореше: „Аха, най-сетне той подушва враждебността. Станеш ли Адаптиран човек, то е за цял живот, и непрекъснато трябва да се бориш за равенство с основния човешки образ. Но е безполезно, тюленозурлести бюрократе. Можеш да спориш до края на дните си, само че когато приказваш, мустаците ти все така ще се извиват. А е явно, че никога няма да спреш да приказваш.“

— Капитане, тъй като самият вие сте военен, ще бъдете първият, който ще оцени стратегическите преимущества — искрено добави Хокайа. — Използвайки пантропията, човекът е превзел хиляди светове, които иначе щяха да бъдат недостижими за него. Това извънредно много е увеличило шансовете ни да станем господари на Галактиката, да извлечем максималното от нея при покоряването й, а същевременно да не си присвояваме нечия планета. Завладяване без лишаване от право на собственост, още повече, без кръвопролития. И все пак, ако някоя раса освен човешката развие имперски амбиции и се опита да присъедини нашите планети към своите, ще открие, че е едно нищожно малцинство.