Джеймс Блиш - Новозавладените звезди

— Това е истина — каза капитан Горбъл, заинтересован против волята си. — Вероятно е от значение, че сме действували бързо още в началото. Искам да кажа, преди някой друг да се е сетил за този метод. Но как се случи това да бъдем ние? Струва ми се, че първият вид, който е трябвало да го изобрети, е видът, който вече го е притежавал, ако следите мисълта ми.

— Не съвсем, капитане. Може би, ако посочите пример…

— Ами преди време попаднахме на система, където един вид обитаваше две различни планети, не едновременно, а последователно: ту едната, ту другата — обясни Горбъл. — Жизненият им цикъл има три различни проявления. В първата форма те зимуват в най-отдалечената част на тези светове. След това приемат друг образ, който може да прекосява космическото пространство; правят го както ги е майка родила, без космически кораби, а после, приели третия си образ, прекарват останалата част от годината на вътрешната планета. След което отново приемат предишната си разновидност и пак прекосяват космоса до по-студената планета. Трудно е да се опише това. Но най-важното е, че те не бяха измислили този метод; той беше нещо естествено за тях. Така беше протекла еволюцията им Горбъл пак погледна Авърдор. — По време на роенето им космическите полети в района били много проблематични.

Авърдор не се хвана на въдицата.

— Разбирам, твърдението ви е основателно — с гротескна вглъбеност поклати глава Хокайа. — Но позволете ми да подчертая, капитане, че способността да се извършва нещо не помага на извършващия го да смята, че то подлежи на усъвършенстване. О, и аз съм виждал видове като този, който описвате, а също и видове с полиморфизъм 75 75 Явление, при което от един растителен или животински вид съществуват повече от две форми. — Б.пр. , полови изменения в поколението метаморфози от типа, характерен за насекомите, и така нататък. Има една планета, наречена Лития, на около четиридесет светлинни години оттук, където преобладаващият вид преминава през цялостния еволюционен стадий след раждането си, а не преди него, както е при хората. Но защо трябва някой от тях да смята, че изменението на формата е нещо изключително, за което се полагат усилия? В края на краищата това е нещо обикновено в живота им.

В кабината се чу звън от малка камбана. Хокайа стана начаса, а движенията му бяха точни и едва ли не грациозни, въпреки бъчвообразната му външност.

— Така завършва дневният светлик — жизнерадостно изрече той. — Благодаря за любезността, капитане.

И се отдалечи, клатушкайки се. Разбира се, на сутринта щеше да се върне.

Както и на следващия ден.

И на по-следващия — ако дотогава екипажът не намажеше с катран и не оваляше в пера цялата им група.

„Само ако — вбесен разсъждаваше Горбъл, — само ако проклетите адапти не избързваха толкова да злоупотребяват с привилегиите си!“ Като делегат на Колонизационния съвет Хокайа бе личност с известно влияние и не можеше да му се забранява да влиза в пилотската кабина, освен в случай на извънредно положение. Но не разбираше ли този мъж, че не трябва да се възползва от привилегиите си задължително и всекидневно на кораб, управляван от човешки създания в основния им вид, повечето от които изобщо не можеха да влязат в кабината без изрична заповед?

И останалите пантрописти бяха същата стока. Като пътници с технически статут на хора им се разрешаваше да ходят почти навсякъде, където можеше да ходят и членовете на екипажа, и те го правеха упорито и безочливо, като че се движеха между равни. Юридически наистина бяха такива, но не бяха ли вече научили, че съществува явление, наречено предразсъдък? И че сред обикновените астронавти предубеждението към техния вид и към всеки Адаптиран човек винаги граничеше с фанатизма?

Чу се леко бръмчене и пилотското кресло на Авърдор се обърна към капитана. Като повечето ригелианци лейтенантът имаше изпито и сурово лице, почти като на древен религиозен фанатик, и звездната светлина в командната кабина не допринасяше нищо за смекчаването му, но на капитан Горбъл, за когото то бе познато до последната бръчица, в този момент му се стори извънредно заплашително.

— Е? — въпросително изрече той.

— Според мене вече ви е дошло до гуша от този ненормален тип — каза Авърдор без предисловие. — Трябва да се направи нещо, капитане, преди членовете на екипажа да станат така кисели, че да се наложи да ги наказваме с арест.

— Всезнайковците ми харесват не повече, отколкото на вас — мрачно отвърна Горбъл. — Особено когато дрънкат глупости, а половината от това, което този разправя за космическите полети, е глупост, поне в това съм сигурен. Но той е представител в Съвета. Има право да идва тук горе когато си иска.