Валери Янковски - Сахаджанският тигър

— Как? Какво? По какво стреля? — трите въпроса бяха зададени почти едновременно от три страни. Но невъзмутимият Шин мълчаливо подпря пушката до дървото, отпусна се върху нападалите по земята сухи клонки и запали цигара, без да ни удостои с отговор. След това извърна настрани глава и като гледаше в пространството, произнесе безизразно, без да се обръща към някого, само две думи: „Раних тигър…“

Посред лято в този гъсталак тигър?

— Къде? Кога? Как? — всички скочиха на крака.

Чак тогава Шин заговори.

Той вече се връщал към лагера и се спуснал по тясната ивица земя, която водела към поляна, обрасла с висока трева. Точно в средата на поляната Шин забелязал червеникав предмет, който отначало помислил за лежащ изюбър, но след това с помощта на бинокъла различил по него черни ивици и решил, че това е парче от повалено дебело дърво с обгорени от гръмотевица черни петна. По навик, създаден с годините, още веднъж насочил бинокъла и бил поразен от чудната симетрия на тези черни ивици.

Шин не могъл да повярва на очите си. Никога не бил допускал, че такъв дяволски предпазлив и хитър звяр може да лежи денем на съвсем открита тревиста поляна като котарак върху килима в гостната. Оцветяването обаче било доста ярко, а разстоянието между ивиците и посоката им — твърде правилни…

Той опрял в рамото си дългата японска пушка и вдигнал предпазителя. Без да сваля поглед от странния предмет, Шин напипал под подметката си суха съчка и я натиснал. Раздало се пращене от счупеното клонче. И изведнъж дървото оживяло: огромна червеникаво-черна глава се вдигнала от зелената трева и бавно се обърнала към него: „Кой смее да нарушава съня на повелителя на далекоизточните джунгли?…“

Хищникът бил толкова самоуверен, така бил свикнал животните и човекът да се страхуват от него, че не сметнал за необходимо дори да се повдигне. Той заплашително гледал към неподвижната човешка фигура, но не виждал малкия кръгъл отвор, който опипвал едната му страна… Той бил сит и го мързяло дори да изплаши това двукрако същество…

Изведнъж тънкият шестмилиметров куршум се забил в хълбока му отдясно наляво!

Владетелят на тайгата оглушително изревал, преметнал се, но моментално се изправил, с три скока стигнал до гората и изчезнал, сякаш се разтворил в нея. Известно време от тази посока се носел шум от скокове и счупени храсти, после всичко утихнало. На мястото, където лежал тигърът, ловецът намерил кръв, а до него — голяма глава и остатък от меча лапа: очевидно хищникът си е почивал тук след обилната закуска.

Кървавата диря се проточила до самия край на гората, където се скрила гигантската котка…

— Разберете, такава следа не съм виждал през целия си живот… Колкото шапката ми! Не рискувах да тръгна сам след него в гората. Ако е смъртно ранен, по-добре нека сам да си умре; изобщо сега трябва да вървим и тримата…

По този въпрос друго мнение не можеше и да има. Дори през зимата, когато върху белия сняг всичко се вижда относително добре и надалеч, не се препоръчва самостоятелно да се преследва ранен, макар и дребен тигър. А през лятото в гъстата, непроходима зелена гора да се проследи такъв едър ранен хищник е равносилно на самоубийство.

Закусихме набързо и започнахме да се приготвяме, но неочаквано възникна непредвидено затруднение: Пак изпадна в паника и категорично отказа да остане сам в палатката… Колко е голям ужасът на местните хора само при споменаване за ранен тигър! Доскоро той съвсем спокойно наблюдаваше следите на хищника върху пътечката и по брега на рекичката, а сега не можехме да го познаем.

— Добре ви е на вас, всички имате оръжие, а аз? Той е разярен, ще дойде, когато ви няма, тук, в палатката, и ще си отмъсти за раната — ще ме изяде!… Валери-сан, дайте ми вашия пистолет, ще дойда с вас…

Действително аз имах броунинг калибър 32 с пълнител с осем патрона, който винаги държахме зареден на определено място, тъй като при самоотбрана пистолетът може да се окаже по-полезен от винтовката. Но как да го дадем на Пак? Какво би се случило, ако в момента, когато хищникът напада, Пак загуби самообладание и от страх започне да стреля напосоки, намирайки се зад ловците? Тогава куршумът, предназначен за тигъра, неминуемо ще попадне в гърба на някой от преследвачите…

Какво да правя! Тогава ми дойде на ум: ще му го дам.

Моите другари кимат одобрително, а аз влизам под някакъв предлог в палатката, бързо изваждам патроните от затвора и от пълнителя, връщам празния пълнител обратно и изпълзявам навън, като произнасям сериозно: