Александър Беляев - Златната планина

— Альонка, Альонка! Ставай!

Прозорецът на мецанина се отвори и Клейтън видя главата на момичето.

— Защо ме будиш толкова рано? — попита тя.

— Елате всички в лабораторията — каза Микулин.

След няколко минути всички обитатели на фермата стояха на няколко крачки от Клейтън.

— Какво става? — попита Лор. — Арестуван ли сте?

— Уви, да — отвърна Клейтън.

Микулин обърна прекъсвача и махна жиците.

— Мисля, че сега може да ви освободим от тези пазачи. Хайде, разкажете още веднъж историята си.

— Добре, ще я разкажа, но по-напред ми позволете да говоря за много по-срочни работи. Дод е наел десетина въоръжени бандити. А ние, ако ми окажете честта да ме включите в числото на защитниците, сме всичко пет души заедно с жените. Вие не сте въоръжени. Мисля, че…

— Не се безпокойте — прекъсна го Микулин. — Ние сме въоръжени по-добре, отколкото предполагате. И тъй, за да не ни бъде скучно, докато чакаме гостите, започвайте, мистър Клейтън. Лор още не е чула вашата история.

И Клейтън трябваше отново да разкаже за всичките си злополучия.

— Охо, струва ми се, че гостите пристигат — прекъсна Микулин разказа му.

При белия камък се появиха хора. Отпред вървеше дребен, слаб мъж с насочена пушка.

— Ето го Дод! — възкликна Клейтън.

Дод изкомандува нещо и бандитите, пръснати във верига, започнаха да настъпват към фермата.

Изведнъж един от тях, който вървеше най-отпред, размаха ръце и падна по гръб, сякаш го беше поразила някаква невидима сила. Микулин мълчаливо се усмихна. Ето още двама бандити паднаха на земята на същото място, където лежеше първият. Види се, някаква преграда защищаваше фермата от враговете. Но Клейтън не виждаше жици, по която би могъл да бъде пуснат ток. Мястото беше съвсем голо.

— Какво става? — попита той.

— Проста работа — отвърна Микулин. — Аз успях да осъществя предаване на енергия от разстояние. Всичко отдавна е готово. Пускам тънък сноп радиовълни. Пронизвайки въздуха, те го правят добър проводник на електричество. Разбирате ли, не по ефира, а по въздуха минава ток с високо напрежение. И той убива хората. Ясно ли е?

Да, за Микулин това беше ясно, но мистър Дод не можеше да разбере защо хората му падат. Когато видя, че бандитите почнаха да се колебаят и неколцина от тях се спуснаха назад в панически бяг, Дод изкрещя на бегълците, стреля с револвера да ги сплаши и сам затича напред, като повлече след себе си колебаещите се. Уви, всички ги постигна същата печална участ. Клейтън видя как Дод изпусна револвера и падна на земята. Двамата останали живи с див рев се скриха в гората.

— Е, това е всичко — рече Микулин. — Видяхте ли колко гладко мина сражението?

— Сега разбирам защо бяхте толкова доверчив и безгрижен — каза Клейтън.

— Надявам се, че „вашите приятели“ сега за дълго време ще ме оставят на мира?

— Те вече не са ми приятели — навъси се Клейтън.

— Да, мъртвите не са приятели на живите. Но какво ще правим с вас, Клейтън? Да го оставим ли на свобода под гаранцията на мис Лор? Альонка, ти ще гарантираш ли за него? Има ли възражения? Кой е против? Приема се. А сега на работа.

© 1929 Александър Беляев

© 1988 Златко Стайков, превод от руски

Александр Беляев

Золотая гора, 1929

Сканиране, разпознаване и редакция: ckitnik, 2008

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Александър Беляев: Избрани произведения, том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

Съставител: Елена Коларова, 1988

Рецензент: Светлозар Игов

Редактор: Елена Захариева

Художник: Илия Гошев

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Невена Николова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10505]

Последна редакция: 2009-02-19 10:10:00

Лондонско кралско дружество — известно научно дружество във Великобритания, един от най-старите научна центрове в Европа; основано през 1660 г. — Б.пр.

Дейвид Ливингстън (1813–1873) — английски мисионер и пътешественик, изследовател на Африка. От 1840 г. направил редица дълги пътешествия из Южна и Централна Африка. Изследвал басейна на река Замбези, езерото Няса, открил водопад Виктория, езерото Ширва и Бангвеоло, а също и река Луалаба, изследвал езерото Танганика. — Б.пр.

Стенли Хенри Мортън (1841–1904) — псевдоним на Джон Роулъндс, американски журналист и изследовател на Африка. През 1871–1872 г. Стенли като кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ участвувал в търсенето на смятаната за загинала експедиция на Линвннгстън и я намерил. Заедно с Ливингстън изследвал езерото Танганика. — Б.пр.