Александър Беляев - Вечният хляб

— При… емам — отговори задъхан Майер.

— Тогава идваме с вас.

Майер се затътра по пътя, съпроводен от Йохан, Оскар и Роберт. Той живееше в отделна къщичка в края на селото. Рибарите претърсиха навсякъде и взеха всичко, както беше уговорено: „тесто“ и пари.

Когато най-сетне си тръгнаха, като обещаха да го изпратят до парахода, нощта вече преваляше.

Майер изнемощял се захлупи на масата и седя така няколко минути. После изведнъж вдигна глава, удари с юмрук по дъската и изкрещя:

— Така да се изложа!…

Малко поуспокоен, той почна да пише телеграма на Роденщок. Работата не вървеше. Неочаквано някой почука на вратата.

„Нима са пак тия разбойници?“ — помисли Майер.

— Кой е?

— Бърза телеграма.

Когато се увери, че наистина е дошъл раздавачът. Майер отвори вратата, получи телеграмата и я отвори. Беше от Роденщок.

„Затворете игралния дом и увеселителните заведения точка ликвидирайте сделката точка тръгнете веднага“

Майер не можеше да разбере защо е изпратена тази телеграма, но тя идваше тъкмо навреме. Сега той можеше да изпълни искането на Йохан, без да накърни интересите на господарите си.

Рано сутринта се захвана на работа.

Угаснаха веселите светлини в баровете, затвориха киното и танцувалните салони, зловещо мълчеше празното казино. Рибарите, лишени от всички тези удоволствия, се вълнуваха и едва не набиха Майер, задето не отваря игралния дом. Опитаха се дори да влязат насила в казиното, но се оказа, че душата на тази сграда, рулетката, беше изкарана още през нощта и натоварена на параход. Играчите малко се поутешиха, когато получиха от Йохан изгубените на комар пари. Те ходеха като след тежко пиянство, навъсени и мълчаливи. Буйстваха, свадите, пиянството и кражбите малко попрестанаха. Хората безцелно скитаха из селото, гледаха се един друг с тъп, безсмислен поглед, без да знаят какво да правят и за какво да говорят. Само понякога се оживяваха, като си спомнеха за веселите лудешки нощи. Но разговорите скоро секваха, очите помътняваха и устата зейваше в дълбока прозявка. Никой не мислеше за работа. Всички очакваха, че чак ще започне златната треска, спекулата, играта на рулетка. Ала дните минаваха и всичко си оставаше както преди. Само пролетният свеж вятър весело препускаше над селото и проясняваше размътените глави.

Когато пристигна в Берлин, Майер научи голямата новина. Повиканият от Кригман химик беше успял да определи състава на „вечния хляб“ и изкуствено да приготви „тестото“.

— Не ни трябват сега нито Бройер, нито рибарите — каза Роденщок. — Сами ще си приготвяме „вечния хляб“.

— Няма да ни е страх и от конкуренти, които купуват по грамове „хляб“ и го чакат да „втаса“ — добави Кригман. — Ние ще го приготвяме с тонове и ще смажем конкуренцията.

И акционерното дружество за продажба и експорт на „вечния хляб“ започна своите операции.

Най-крупните капиталисти в Германия обединиха капиталите си в това предприятие. Цялото земно кълбо беше облепено с крещящите реклами на компанията:

„ВЕЧНИЯ ХЛЯБ“

Вкусно! Насища!

Около един килограм е достатъчен, за да изхрани човека цял живот!

В тази реклама нямаше само едно: колко струва „хлябът“. Роденщок и Кригман спореха за цената му. Кригман настояваше в началото „хлябът“ да се продава скъпо, за да бъде достъпен само за богатите.

— Ще оберем каймака, а после ще пуснем на ниска цена „хляб“ за масова консумация.

Но Роденщок беше на противно мнение.

— Не забравяйте, че килограм „хляб“ след известно време се превръща в два. С „хляба“ ще започнат да спекулират. А не можем да забраним на купувачите да го препродават. Трябва да ускорим търговските операции, за да си приберем печалбата, преди спекулантите да залеят пазара с „хляб“ и ни принудят да намалим цените.

Наложи се цените да се намалят, но по друга причина: богатите приеха скептично „хляба“. Те не искаха да се откажат от разнообразието на изисканата кухня и пикантните блюда, за да ядат някаква блудкава каша.

Затова пък беднотията се нахвърли жадно на „хляба“, когато поевтиня.

Агентите на компанията стигнаха до най-отдалечените кътчета на света. Хиляди брошури, филми и агитатори запознаваха населението с ползата и незаменимите качества на „вечния хляб“. Компанията процъфтяваше. Но скоро за „хляба“ пламна истинска битка.

Този път я започна професор Бройер. Когато научи за продажбата на „хляба“ от акционерното дружество, той изпрати открито писмо до различни вестници, в което протестираше срещу използуването на изобретението му. Настояваше правителството да закрие дружеството.