Александър Беляев - Вечният хляб

— Няма пак да ви лъжа, господин…

— Добре. Ако ме лъжете, ще бъде по-лошо за вас.

— Ами противоотровата, господин професоре?

— Ще ви донеса. Не се тревожете.

Когато Бройер излезе. Ханс се заля в доволен старчески смях и като се обърна към икономката си, рече:

— Все пак си оставих малко късче. Съвсем мъничко. Струва ми се, че професорът също хитрува. „Тестото“ не е отровно, а му трябва за нещо друго.

Пред къщата на Ханс вече се беше събрала тълпа рибари, които очакваха да чуят нещо ново. Но скоро научиха новината от самия професор. Той им повтори същото, което бе казал на Ханс. Уверяваше ги, че ще умрат след седмица, ако не вземат противоотрова. А нея им обещаваше в замяна на „тестото“. Рибарите го слушаха: някои учудени, други уплашени. Но всички уверяваха, че не им е останало и трохичка тесто. Били го разпродали или пък изгубили на комар.

Професорът ги навиква, заплашва, тропа с крак, ала нищо не помагаше „Тесто“ нямат, но противоотрова трябва да им даде. Само трима обещаха да донесат „тесто“. Останалите вече бяха наежени.

— Обеща на всички ни да раздадеш, а сега си вземаш и последното.

— Щом си ни отровил, сега ще лекуваш! — чуха се заплашителни викове.

— Разбирате ли, нещастници, че ви жаля, тревожа се за вас…

— Виждаме колко ни жалиш…

— Вие самите не знаете какви беди, какъв ужас ви чака.

Като се умори да ги убеждава, професорът тежко се отпусна на стълбите пред къщата и закри лицето си с ръце.

— Какъв ужас, какъв ужас! — тихо говореше той и клатеше глава.

Неколцина рибари го съжалиха.

— Да му дадем по едно парченце, нека не се измъчва.

Бройер чу това. Вдигна глава и каза:

— Всичкото или нищо! Парченцата няма да помогнат.

— Ей това вече не разбирам — каза един стар рибар, който стоеше отпред. — Излиза, че ако не дадем всичкото „тесто“, ще се отровим, тъй ли?

— Ако не дадете всичкото, няма да ви дам противоотрова.

— Как така няма да ни дадеш?

Настроението на тълпата пак рязко се промени.

— Ако не дадеш, преди нас ще идеш на оня свят. Давай още сега!

Тълпата обкръжи Бройер, хванаха го под ръка и го поведоха към дома му като арестуван. Професорът висеше безпомощно върху ръцете на рибарите и само говореше като насън:

— Какъв ужас!… Какво нещастие!…

Когато стигнаха до къщата му, той залитайки влезе в лабораторията и изнесе оттам голяма бутилка с прозрачна течност.

— Ето, пийнете по глътка. Занесете и на Ханс. Дайте да пият на всички, които са яли „тесто“.

Рибарите си тръгнаха, като обсъждаха странното поведение на професора.

— Откачи човекът.

— Много просто. Той и по-рано си беше смахнат.

А професорът се прибра в кабинета си и с трепереща ръка написа телеграма до един свой познат депутат:

„Съобщете на правителството, че е наложително да се изземат и унищожат всички запаси от «вечния хляб» точка съобщете това в чужбина точка в противен случай тире масово отравяне точка Бройер“

Тъй като междувременно държавата беше придобила монопол върху „вечния хляб“, за обсъждане на телеграмата от Бройер беше свикано съвещание на министерския съвет. Телеграмата се държеше в пълна тайна, за да не предизвика паника. Министърът на финансите възлагаше големи надежди на „хляба“, за да оправи държавните финанси и заздрави курса на марката, и затова горещо убеждаваше членовете на кабинета да не придават голямо значение на телеграмата.

— Това или е хитрост на изобретателя, който недоволствува, че са му отнели ролята на „благодетел на човечеството“, или по-скоро бълнувания на луд. Нашите най-добри професори направиха прецизен анализ на „хляба“ и не откриха никакви вредни вещества.

Заседанието беше много бурно. Всички се съгласиха само с едно: не бива да се бърза с публикуването на заповедта за унищожаването на „хляба“, докато работата не бъде напълно изяснена. На министъра на здравеопазването наредиха още веднъж чрез специалисти да бъде изследван „хлябът“, а също и хората, които са яли от него. Решено беше и да изпратят при професор Бройер двама професори: психиатър и химик, лични негови познати, които под предлог на приятелско посещение да проверят психическото му състояние и да се опитат да научат каква опасност може да грози хората, яли от „тестото“.

След няколко дни лекарите, на които беше наредено да изследват „хляба“ и хранилите се с него, изготвиха доклад; те твърдяха, че и повторното изследване на „хляба“ е дало същите резултати. „Хлябът“ е хранителен, богат на витамини и толкова лесно смилаем, че прекрасно се приема от стомаха на болните и дори на бебетата като допълнителна храна към майчиното мляко и е съвсем безвреден. Всички, които се хранят с „хляба“, се чувствуват отлично. Малокръвните и изтощените се поправяли много бързо. Здравословното състояние на туберкулозните, преминали на хранене с „тесто“, значително се е подобрило.