Александър Беляев - Вечният хляб

— Да, трябва да се сложи край на тия безобразия — каза Оскар.

— Разбира се, време му е — съгласи се Йохан. — Но има нещо по-важно от безобразията. Това е „вечният хляб“, който докара тая бъркотия. Защо се домъкнаха тук различните Манеровци и техните помагачи? Защо развращават, впиянчват и скубят нашите рибари?

— За да им отмъкват „хляба“ и спечелят милиони — обади се Роберт.

— Правилно. Да печелят милиони за сметка на гладуващите работници. Между впрочем, ако тоя „хляб“ го притежаваха работниците, той би станал мощно оръжие в борбата им с капиталистите.

— Стига, разбрахме те! — рече Оскар и стана. — Трябва да завладеем „тестото“ и съберем колкото се може повече. Но как да го направим?

— Там е въпросът — отвърна Йохан. — Много сме бедни, за да се конкурираме с Майер в изкупуването на „хляба“.

— Да придумаме ли нашите?

— Няма да ги придумаш. Късно е. Парите и хазартът са извършили своето пъклено дело. Рибарите скоро няма да се събудят от пиянския унес.

— Може да го откраднем? — предложи Роберт.

Йохан сви рамене.

— Защо да не го откраднем, ако е нужно за великото дело. Но колко можем да откраднем? Старците треперят за съкровището си. Брат е готов да убие брата си заради „тестото“. Измислил съм нещо и може би ще успея да постигна целта си. — Йохан се обърна и се загледа в пътя, който водеше към селото. Той беше пуст. — Сега тук трябва да дойде Майер — рече Йохан. — Определих му среща, като предложих услугите си за… да организираме бандитска шайка, която ще обере от рибарите и останалото „тесто“. Да свършим с „тестото“ с един удар, вместо да го „измъкваме“ на рулетката. Майер, изглежда, ми няма много доверие, но планът му хареса.

— Значи, искаш да получиш от Майер оръжие, с наша помощ да ограбиш рибарите, да завладееш тестото и го изпратиш на безработните, като оставиш тоя спекулант на сухо, така ли? — попита Оскар.

— Не е точно така — отвърна Йохан. И като се обърна още веднъж към пътя, каза: — Ето го, струва ми се, че идва. Скрийте се във фара и слушайте какво ще говоря с него. Може да ми потрябвате.

Оскар и Роберт се скриха във фара.

Йохан запали лулата си и изпускайки кълба дим, спокойно зачака спекуланта.

Стъпките на Майер вече се чуваха зад гърба му, но рибарят продължи да гледа към морето с вид на дълбоко замислен човек.

— Здравейте, Йохан! Какво сте се умислили толкова? — извика му Майер.

Йохан лениво стана.

— Ах, вие ли сте, господин спекулант! Здравейте!

Майер тръсна глава и се намръщи. Не му хареса този поздрав.

„Колко са груби тия хора!“ — помисли той и любезно попита:

— Е, как вървят работите ни?

— Всичко се нарежда — отговори Йохан. — Трупът на убития от вас спекулант съвсем се е вмирисал.

Майер изведнъж промени физиономията си.

— Труп ли? Убит от мен? Спекулант?… За какво говорите, драги мой?

— Ей за това — отвърна Йохан и показа към фара. — За трупа, който мирише там. Не отричайте, Майер. Аз бях свидетел на вашето убийство. Вие не ме видяхте, но аз хубавичко ви видях. Случайно скитах по дюните.

— Това капан ли е? — попита Майер, чувствувайки как му изстиват крайниците. — Шантаж? Колко искате, за да мълчите?

— Аха, най-сетне се досетихте! Искам много, господин убиецо. Не се мръщете и ме изслушайте! Първо, трябва да ми дадете цялото събрано „тесто“, до трошица. За да не скриете нещо, самолично ще претърся жилището ви.

— Това е… нахалство…

— Второ — продължи Йохан, без да обръща внимание на Майер, — трябва незабавно да затворите всичките ваши богоугодни заведения. Трето, да върнете на нашите рибари загубените пари. Почакайте, това още не е всичко. И, четвърто, да вървите по дяволите заедно с вашата тайфа. Давам ви три секунди да размислите!

Майер като бивш военен, беше свикнал да действува решително. Не му бяха потребни и три секунди, да се нахвърли върху Йохан и да го повали. След като тръшна на земята врага си, той се опита да избяга. Но Йохан, който вече лежеше на земята, успя да му подложи крак. Майер падна. След две секунди Йохан беше върху него. Майер се бранеше отчаяно. Но Оскар и Роберт се притекоха на помощ на Йохан.

Като ги видя, Майер заскърца със зъби от злоба.

— Предавам се — изхриптя той, — пуснете ми ръката, ще я счупите, дявол ви взел!

— Оскар, претърси го!

Оскар извади от джобовете на Майер два пистолета.

— Охо, цяла артилерия! Има ли още нещо в джобовете, Оскар? Е, сега може да му пуснете ръката. Всичко трябва да върви по реда си. Приемате ли нашите условия, или предпочитате да легнете до вашия уважаем конкурент във фара — попита Йохан.