Александър Беляев - Вечният хляб

— Голямо чудо, пиано! Пък аз имам на пристанището още едно нещо. Всички ви ще туря в джоба си. Ако искаш, ще идем да го видим.

Лудвиг се съгласи и двамата тръгнаха, продължавайки да се хвалят един пред друг с покупките си.

На пристанището вече се тълпяха рибари. Откакто селцето им неочаквано стана „златна мина“, те отдавна бяха изоставили риболова и се бяха превърнали в алчни спекуланти.

Фриц излезе най-хитър от всички. Той пръв се досети, че ако „тестото“ е толкова скъпо, може да се храни с риба, а то да му „расте“ за продаване. Напоследък продаваше страшно скъпо „тесто“ на Роденщоковите агенти и забогатя много, като далеч надмина съселяните си.

— Я ни покажи какво имаш? — любопитствуваха те, докато разглеждаха със завист големия сандък. Фриц с помощта на няколко доброволци от рибарите отвори сандъка и извади оттам нов мотоциклет с кош. Това беше невиждано зрелище за селото. Всички ахнаха. Виж го ти, Фриц! Наистина сложи всички в джоба си. Фриц се суетеше край мотоциклета, наля масло, смаза го и нещо повъртя.

— Кога успя да се научиш? Ще караш ли?

Моторът заработи. Фриц яхна мотоциклета и изкара няколко крачки нагоре. Ала колелата затънаха в дълбокия пясък. Мотоциклетът побоботи малко и спря. Тази несполука беше посрещната с весели подигравки. Как ли не се мъчи Фриц, но не можа да запали мотора.

— Нищо, ще наема шофьор и ще тръгне. — И той затика мотора нагоре.

Лудвиг вървеше след него, приковал поглед в лъскавия мотоциклет. Завист разяждаше сърцето му. Той вече мразеше Фриц. Същият Фриц, с когото неведнъж бе споделял смъртни опасности в морето.

Не, Лудвиг няма да се успокои, докато не си купи същата машина. Затова трябва да се сдобие с хубавото парче „тесто“. Фриц има още. Той сам се хвалеше. И Лудвиг знае къде държи това съкровище. Тази вечер Фриц сигурно пак ще се напие и ще заспи като пребит… Тази нощ…

Лудвиг нямаше търпение да дочака нощта. Когато в прозорците угаснаха и последните светлинки, той се промъкна в двора на Фриц. Кучето залая, но скоро се умири, като го позна. Той почака малко и започна внимателно да натиска прозореца. Счупените стъкла иззвъняха, но никой не се събуди. Лудвиг се провря през прозореца в къщата и опипом се промъкна в тъмното към новия дъбов бюфет, където сега Фриц държеше „тестото“.

Вратичката на бюфета изскърца. Лудвиг замря. В съседната стая някой се обърна, креватът скръцна, Фриц промърмори нещо насън и захърка. Лудвиг извади малко гърненце и взе да се промъква към прозореца със скъпоценния товар. В тъмното закачи с ръка медната тръба. Тя падна с ужасен грохот. Фриц се събуди и изскочи от спалнята.

— Кой е?

Фигурата на Лудвиг се открояваше на прозореца, осветен от изгрялата луна.

„Крадци!“ — помисли за миг Фриц и изведнъж го обхвана страшна злоба. Той се огледа. На масата бяха билярдните топки. Фриц грабна една и без да му мисли, я запрати в главата на крадеца. Лудвиг падна като подкосен и се катурна върху зъболекарския стол. Дотича с фенер и изплашената стопанка. Фриц видя крадеца.

— Лудвиг! — учудено възкликна той, като разглеждаше огромната рана в главата му. Билярдната топка с такава сила се бе забила в черепа, че бе влязла до половина в него и се подаваше от кървавата маса като огромно изпъкнало око.

Жената плачеше. Фриц се разтревожи. Нима е убиец! Какво ще стане сега? Но скоро се успокои.

— Стига си ревала — каза той на жена си. — Не съм извършил никакво престъпление. В къщата ми се промъкна крадец и ме нападна. Аз трябваше да се защищавам. Така ще кажеш, длъжна си да го кажеш. Разбираш ли? И нищо няма да ми направят.

Убийството на Лудвиг смути цялото село. Но рибарите бяха на страната на Фриц. Всеки защищава своята собственост. Дори не го арестуваха и делото беше прекратено. Животът си продължи постарому. Майер със своите агенти успешно изкупуваше „тестото“. Но трябваше да се бърза, докато не са дошли други купувачи. Няколко подозрителни типове вече бяха се появили в селцето. Майер успя да ги примами, като им предложи голяма сума. Само с един наскоро дошъл изкупвач трябваше да се побъхта. Той не се съгласи на никакви преговори, не можеше и да се подкупи. Майер не го изпускаше от очи. Изкупвачът бе успял да купи повече от сто грама тесто и явно се мъчеше да си замине незабелязан с плячката. Но Майер го следваше като сянка.

Една вечер те се срещнаха на брега, недалеч от стария, сега необитаем фар.

— Преследвате ли ме? — попита непознатият.