Александър Беляев - Вечният хляб

Роденщок рисуваше всички тези ужаси с обичайния си, спокоен, ленив тон и това объркваше Кригман: може би той само се шегува.

Кригман слушаше пророчеството на стария търговец и ту отмяташе глава назад и се сгушваше, ту протягаше тънката си шия и се навеждаше напред.

— Какво да правим? — попита той.

— Да унищожим „вечния хляб“, всичкия, до шушка — отговори Роденщок. И тихо добави: — А ако е необходимо, да унищожим и пекаря.

Сега Кригман знаеше, че Роденщок не се шегува. Старият търговец явно беше обмислил всичко и бе взел решение. Затова говореше така спокойно за тези страшни неща. На Кригман му олекна.

— А може ли… да се унищожи?…

— Трябва, и така решаваме въпроса. Да унищожиш е винаги по-лесно, отколкото да създадеш.

— Но как? В този вестник се съобщава, че с „вечния хляб“ се храни вече цяло рибарско селце. Не може да го вдигнем във въздуха, я!

— Защо ще прибягваме до такива ужаси? Просто ще купим „хляба“ от рибарите. Тези хора не разбират цената му. Те през целия си живот не са виждали банкнота от сто марки. Ако им предложим хилядарка, ще сметнат, че са осигурени за цял живот.

— Ами изобретателят, този професор Бройер?

Роденщок помълча и после измърмори:

— С него ще се справяме другояче.

Роденщок погледна часовника и продължи:

— Моите агенти вече действуват. Изпратих закупвачи на „хляб“ в рибарското село. И днес в девет часа Майер трябваше да ме осведоми как върви работата. Но той нещо се бави.

Събеседниците замълчаха. Роденщок увеси глава на гърдите и сякаш задряма. Кригман се въртеше на стола и нещо си мърмореше. Погледът му беше съсредоточен, веждите свити — той обмисляше нещо.

Големият стенен часовник с мелодичен звън удари десет часа.

Роденщок трепна и запали угасналата пура. Същата минута в стаята влезе момък, облечен в цивилни дрехи, но с военна стойка. Това беше Майер, секретарят на Роденщок.

Роденщок мълчаливо му показа свободното кресло до себе си, притвори очи и каза:

— Говорете.

Майер явно беше уморен от пътя. Той с удоволствие се отпусна на мекото кресло и се облегна, но веднага изправи гръб и започна доклада си:

— Не можем да се похвалим с успех, господин Роденщок. Въпреки цялото ни старание и уговорки, рибарите решително отказаха да ни продадат „тесто“, както те наричат „вечния хляб“. Не пожелаха дори да разговарят с нас. Чак когато предложихме на всекиго по три хиляди марки, взеха да се колебаят.

— Говеда! — измърмори Роденщок.

— И пак не се съгласяваха. Наложи се да вдигнем цената на пет хиляди…

— Обирачи!…

— Тогава двамина от тях се съгласиха: Фриц и Лудвиг, както им викаха. Фамилните им имена още не зная.

— Аха, все пак се съгласиха?

— Да, и с останалите тръгна по-леко. Ние вече изкупихме „тестото“ на повече от половината рибари и се надявахме до вечерта да свършим с покупката на „хляба“, но едно обстоятелство ме накара да спра изкупуването, докато получа по-нататъшни разпореждания от вас.

Роденщок вдигна вежди и сънливо попита:

— Какво обстоятелство?

— Всяка операция има смисъл само в случай, че успеем да изкупим целия „хляб“, до последния грам. Но се оказа, че Фриц и Лудвиг са скрили част от „хляба“, „да порасне“, както казаха.

— Мошеници!

— Изтървали се за това пред своите съселяни, като се похвалили как хубаво са измамили закупвачите. А рибарите, които ни продадоха целия „хляб“, разбира се, бяха огорчени, че не са постъпили като Фриц и Лудвиг. И от яд ги издадоха. Бедата е там, че не знаем точно колко е „тестото“ и затова няма никаква гаранция, че ще успеем да измъкнем целия „хляб“, особено след урока, който ни дадоха Фриц и Лудвиг. По същата причина не се заех и с втората задача — професор Бройер.

Лицето на Роденщок беше още сънно, но веждите вече се събираха и кожата на лицето му се набръчкваше. Майер знаеше какво значи тази промяна и се изпъна още повече.

— Лошо — каза тихо Роденщок, ала в тихия му глас вече се долавяше далечно боботене на гръм. — Лошо! — повтори той неочаквано високо и лицето му се зачерви.

„Аха, и ти можеш да се вълнуваш!“ — помисли Кригман, но без злорадство. Той изведнъж стана и като вдигна нагоре показалеца си, наведе глава към Роденщок.

— Слушайте, искам да ви кажа нещо.

Очите на Роденщок сега не спяха, а хвърляха мълнии. Но той внимателно слушаше Кригман.

— Кризите, революциите, войните са нещо ужасно — започна да излага проекта си Кригман. — Но онова, което е ужасно за масите, може да бъде хубаво за отделни хора. Умният човек трябва да извлича полза от всичко, дори от войните.