Александър Беляев - Вечният хляб

Кореспондентът дори престана да пише и смаян гледаше професора. Младежът не беше и помислял, че „празният“ въздух има такъв сложен състав.

— Вярно, че не всичко от това въздушно богатство може да се яде сурово. Но моите едноклетъчни взимат онова, което им трябва, преработват го в организма си и ми приготвят великолепно ядене.

Професорът се увлече и още дълго щеше да говори, ако кореспондентът сам не беше прекъснал речта му. Младежът нямаше търпение. Тон скочи от стола, прибра бележника и започна да тича из стаята, рошейки косата си.

— Изумително, непостижимо! Та това е нова ера в човешката история! Няма да има вече глад, нито бедност, нито войни, нито класова вражда…

— Бих искал да бъде така — рече професорът. — Но аз не вярвам. Хората винаги ще намерят за какво да се скарат. Освен хляб са им нужни дрехи и къщи, и автомобили, и изкуство, и слава.

— Но все пак това е грандиозно! А как мислите да използувате вашето изобретение?

— Естествено, няма да спекулирам с този „хляб“ като Ханс. „Вечният хляб“ трябва да бъде достояние на всички.

— О, разбира се! Вие не сте само учен. Вие сте прекрасен човек. Вие… сте благодетел на човечеството. Позволете да ви стисна ръката.

И младежът здраво стисна ръката на Бройер.

— Не забравяйте обещанието си — каля на сбогуване професорът.

— О, разбира се! Ще направя всичко възможно и невъзможно.

И той бързо напусна стаята.

„Какви перспективи! — мислеше си той, докато бързаше към пристанището. — И… колко реда, колко статии могат да се напишат, какви хонорари да се вземат…“

А професор Бройер седеше в кабинета си, надвесен над потите и колбите, и мислеше какви неприятности още го очакват.

В читалнята на Търговския клуб беше тихо. В тази просторна стая, застлана с дебели килими, не достигаше уличният шум. Мека матова светлина падаше над кръглите маси с разхвърляни по тях списания и вестници, запалваше златото на солидните подвързии в масивните библиотечни шкафове, бляскаше върху очилата на солидните хора, изтегнали се в дълбоките удобни кресла. Тишината бе нарушавана само от прелистването на вестниците, мелодичното тиктакане на часовника и кратките фрази, които от време на време си разменяха посетителите. Тази читалня — „най-тихото място в Берлин“ — беше любимо кътче на висшата аристокрация. Тук богаташите идваха да си отдъхнат „в своя кръг“ от трескавата суетня на деловия ден; трябваше да имаш не по-малко от милион, за да те допуснат в този клуб.

Роденщок, пълен възрастен мъж със сънливи, подпухнали очички и лениви движения — притежател на голям завод за селскостопански машини — отмести настрани вестника, попухтя от пурата и лениво попита съседа си, слабия, остролик банкер Кригман:

— Прочетохте ли това?… „Нова ера в историята на човечеството. Велико изобретение. Няма да има повече глад.“

Кригман мълчаливо, както котка хваща мишка, сграбчи вестника и бързо прочете бележката. После свали златното си пенсне и с недоумение погледна Роденщок.

— Не мога да разбера. Това шега ли е или поредната вестникарска лъжа?

— Страхувам се, че е бомба. Бомба със страшна разрушителна сила, която може да избухне и вдигне във въздуха всички ни.

— Но нима това е възможно? „Вечният хляб“ е химера.

— Дявол да го вземе, след аеропланите, рентгена, радиото и тъй нататък, време ни е вече да свикнем с химерите. Всичко може да се очаква от тези учени. Аз вече направих справка. Уви, химерите се увеличават с още една: „вечният хляб“ действително съществува…

Кригман със същото котешко движение си взе пенснето, тури го на носа си и възкликна, нарушавайки тишината на свещеното място:

— Но тогава това наистина е преврат!… Какво ще стане с нашия икономически строй? Работниците, като получат „вечен хляб“, ще напуснат работа…

— Работниците няма да напуснат работа — прекъсна доста грубо Роденщок събеседника си. Като представител на стара „довоенна“ 3 3 Има се предвид Първата световна война 1914–1918 г. — Б.пр. фирма Роденщок презираше в душата си своя събеседник, който наскоро беше придобил състояние със спекула на валута.

— Работниците няма да престанат да работят — продължи Роденщок. — Освен хляб — те трябва да се обуват и обличат. Цената на хляба пада, докато цените на промишлените стоки се покачват. И нуждата ще ги накара да работят. Ала наистина могат да станат ужасни пертурбации. Всички цени ще претърпят колосални промени. Селското стопанство ще бъде унищожено. Селяните няма да има какво да продават в града, покупателната им способност ще спадне до нула. Ние ще загубим огромния селски пазар. Това ще доведе до страшна криза в производството, безработица и вълнения сред работниците. Цели отрасли на производството, които снабдяват селското стопанство, изобщо ще престанат да съществуват. Кому ще са нужни трактори, сеялки, вършачки? Икономическите трусове ще предизвикат социални и революционни сътресения. И може би цялата ни цивилизация ще загине в този катаклизъм… Ето какво зло е „вечният хляб“!